След жаждата за справедливост – глад за оцеляване
"Ние сме бедни, защото десетилетия сме харчили, крали и сме се отнасяли недобре към средствата на държавата. Иначе няма да сме бедни”.
„Първата антикризисна мярка, която съм обещал и с колегите от МВР и ДАНС правим, е да уплътним бездънната каца да не изтичат средствата на държавата. На втората, на третата, на четвъртата година тя ще започне да се пълни, защото няма да изтича от нея и тогава ще можем да свършим и тези неща, които, за съжаление, сега без пари не можем да свършим.”
Бойко Борисов, „Нова телевизия”, 11 април 2010 г.
Управлението „Борисов” е едно от най-легитимните управления на прехода, запазващо досега висока обществена подкрепа по-дълго от предшествениците си с подобен висок изборен старт. То е извикано на власт от жаждата за поне някакво решение на недокосвания от никого досега проблем за справедливостта на прехода. Не на социалната справедливост, а на възмездната справедливост, която след 20-годишния неолиберален консенсус на прехода, легитимирал трансформацията на старите комунистически елити в новите пазарни условия, играе ролята и на социална справедливост.
На голямата идея за възмездието е подчинена и представата за ефективност на управлението. Според нея всички управления досега са били не само морално лоши, но и неефективни, защото много и безнаказано се е крало, все за сметка на данъкоплатците-потребители. А спирането на кражбите и въздаването на справедливост извежда на пътя към всеобщото благоденствие.
Така възмездната справедливост по необходимост е и социална справедливост, а честното управление по необходимост е и компетентно.
Тази монотеистична политическа философия напълно съвпада с най-разпространените простонародни политически философии, според които всеобщият недоимък се дължи на поголовно крадливия елит, който поголовно трябва да отиде в затвора (а защо не и разстрелян на място), което пък може да осигури само волеви и смел човек, който не произлиза от елита, а от народа. С харизмата на перфектния комуникатор с народа, Бойко Борисов съумява продължително време да препотвърждава всеобщата валидност на философията на възмездната справедливост, превръщайки я в универсално управленско оправдание. Изминалите 20 години, заедно с различните партийни управления, са поставени под общия знаменател на тежкото наследство. Дори икономическата криза играе второстепенна оправдателна роля. Икономическите проблеми на сегашното управление се обясняват главно с наследството на кабинета на Тройната коалиция, а не с ефектите на кризата. Световната криза би била идеално оправдание от типа „виновно е международното положение” за едно традиционно партийно управление. Управлението на възмездната справедливост обаче не може да подхранва вярата в своята честност и решителност с неперсонализирани виновници.
Голямата заплаха за управлението на възмездната справедливост не е толкова в това дали възмездният резултат е повече реален или повече театрален. А в това, че философията на възмездната справедливост може да бъде по-продължително време жизнена само „при равни други условия”. „Животът при справедливостта” не може да бъде дълго време желан, ако качеството му чувствително се влошава в сравнение с „живота при несправедливостта”. Възмездната справедливост не е философия на всеобщото спасение, която изисква жертви в името на всеобщото оцеляване. А е философия на всеобщото благо, стъпило върху очаквания отвъд завареното състояние. Жертвите вече са се случили като невинни жертви на несправедливостта и тъкмо от управлението на възмездната справедливост най-малко се очаква те да се увеличават. Жертвоготовността на жертвите може да е само временна, бидейки подхранвана с добри резултати на възмездна справедливост.
Чувствителната загуба на „равните други условия” обаче разрушава из основи монотеизма на възмездната справедливост: Защо живея по-зле, след като управлението е вече честно и спря кражбите? Дали наистина ги е спряло, или това е само привидност? Дали нарочно не ги е спряло, или от некадърност? Дали изобщо кражбите и възмездието за тях са разковничето на всички проблеми?
След като оправдателната мощ на възмездната справедливост е подкопана от вече неравните други условия на живот, на управлението не му остава друго, освен да се вкопчи още по-здраво във възмездието. Дефицитът на антикризисна политика трябва да се компенсира с интензификация на наказателната политика. Все повече арести и разкрития на неизгодни договори срещу все по-големия бюджетен дефицит и намаляващи доходи. Все повече показни арести с все по-негативен ефект върху очакванията за справедливо възмездие.
Безрезервната преданост към каузата на възмездието трябва да се докаже и с жертването на свои. Здравният министър Божидар Нанев е уличен в сключването на неизгоден договор за доставка на лекарства. Оказва се, че е бил следен от службите още преди извършването на предполагаемото нарушение, но никой не е предотвратил ощетяването на бюджета. Скоро след оставката му пък премиерът обяснява, че той е бил недостатъчно твърд в провеждането на здравната реформа. Политическата непригодност, а не правонарушението, се оказва действителният мотив за отстраняването му от поста. За възмездната справедливост обаче некадърността не може да е първопричина, а само следствие от или допълнение към правонарушение.
При подкопаната оправдателна мощ на възмездната справедливост, интензифицирането на възмездните жестикулации само подпомага окарикатуряването на първоначално монолитния образ на управлението. Най-нестандартното правителство на прехода постепенно губи очарованието си и сред верните си привърженици. Обилните и некоординирани медийни послания вече не са само белег на прозрачност и невинна липса на управленски опит и строга партийна дисциплина. Надеждата за добро управление се замества от тревогата дали в България има едно и също правителство в рамките на един и същи ден. Дали има едно цяло правителство с принадлежащи именно нему премиер и министри, а не премиер и министри, които сякаш участват в различни правителства. И дали изобщо някой правителствува.
Ежедневната управленска самопротиворечивост на финансовия министър и премиера, както и вербалните противоречия между министрите и премиера, не само омаломощават публиката, но и подкопават вярата й в мъжествеността на управлението. А едно управление на възмездната справедливост не може да е друго, освен напълно мъжествено. Това предполага думите да не изпреварват мисълта, казаната дума да е хвърлен камък, думите да са по-малко от делата, а делата да са целеположени с хладен ум и извършвани със смело сърце. Вместо това, постоянно се отменят не само идеи за реформи, но и вече гласувани нормативни актове – заради късно установено лошо качество или под обществен натиск. ДДС първо ще се намалява, после ще се увеличава, най-после ще остане същият. Бюджетният дефицит е много малък, после – по-голям, после – още по-голям. Болниците ще се закриват, после – по-малко ще се закриват, още по-после – почти няма да се закриват. Няма да се строи АЕЦ „Белене”, после – може и да се строи. Генно модифицирани организми ще има, после – няма да има. Няма да се пуши на обществени места, после – пак ще се пуши... Методът на пробата и грешката, насаждащ усещането за несигурност и хаос, е в пълно несъответствие с философията на възмездната справедливост, призвана да въведе пълен порядък.
Затвърждава се впечатлението за предрешена погрешност и в кадровия подбор. След фиаското с кандидатурата на Румяна Желева като външен министър и кандидат за еврокомисар, в деветия месец на кабинета „Борисов” Анна Мария Борисова тепърва ще се запознава със състоянието на здравеопазването и ще мисли как да го реформира. С новите ръководители на НАП и митниците приходите в държавния бюджет не само не се увеличават, но и намаляват. Финансовият министър Симеон Дянков пък не само бави, но и орязва първо с 10%, после със 7% неизплатените на бизнеса задължения по договори – с обяснението, че удържаното така или иначе вече е взето като завишени чрез подкупи оферти. Антикризисните мерки дълго време се отлагат, а накрая се пишат на пожар със синдикати и работодатели. Знае се броят им – 60, но не и пълният им списък. Още по-малко – кога и с какви нормативни промени ще бъдат въведени, кога и какъв финансов резултат ще постигнат.
Управленският хаос и кадровата недостатъчност водят и до вътрешни дисбаланси на доверието в първоначално монолитното управление. Вицепремиерът Симеон Дянков трупа негативи не само за себе си, но и за премиера и целия кабинет. Вицепремиерът Цветан Цветанов трупа позитиви за себе си и отчасти компенсира загубата в доверието за кабинета. Премиерът Борисов обаче губи повече от негативите на Дянков, отколкото печели от позитивите на Цветанов. При разпад на управлението собствен политически ресурс се очертава единствено за Цветанов.
Парламентарната група на ГЕРБ е анонимен придатък на управлението „Борисов”. Възмездната справедливост има по-голяма полза от безлично депутатско единоволие, отколкото от личностно разноволие. При разпада на монолитността на управлението на възмездната справедливост обаче безличното парламентарно единоволие само мултиплицира управленската недостатъчност на правителството. Неадекватният опит за импийчмънт на президента пък за малко да го превърне в политическа алтернатива на цялото управление.
Подкопаният фундамент на управлението на възмездната справедливост заплашва да срине доверието и в дисциплината, по която то трябва да е отличник – възмездната политика. Бруталността при арестуването на бившия военен министър Николай Цонев и на председателя на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов измества погледа от справедливото възмездие към саморазправящата се полицейщина. Оправданията със съдебната система, независимо от тяхната оправданост, не могат да издържат до безкрай, ако поне някои от знаковите успехи на възмездната политика не бъдат увенчани в обозримо бъдеще с ефективни присъди.
Но дори възмездната политика да получи признание не само за положени усилия, но и за постигнат резултат, отсъствието на икономическа политика вече е нанесло непоправими вреди на управлението на възмездната справедливост. Влошеното жизнено битие води до скок в закостенялото епистемологично съзнание. Доверениците на възмездната справедливост започват да се питат дали кацата е празна, защото предишните са я източвали, или защото сегашните не знаят как да я пълнят. И кое е по-малкото зло – да те управляват компетентни крадци или честни некадърници. И дали изобщо некадърниците са непременно честни?
Жаждата за справедливост, извикала на власт философията на възмездната справедливост, отново е изместена от глада за оцеляване. Ред е на следващата монотеистична философия на всеобщото благоденствие. Която например да снеме проблема на възмездната справедливост с принципа „корупция за всички”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
