Нашето място за живот
Светослав Недев, “Биотоп”,Галерия-книжарница София Прес, 31 март-15 април 2010.
Серия от голямоформатни цветни дигитални принтове върху хартия ни показват конструкции, напомнящи за мотиви от безличния и студен пейзаж на който и да е съвременен мегаполис. Това са силуети на високи, с формата на паралелепипед, сивеещи сгради, стъпили върху покрити с равна настилка терени. Те се открояват върху небесен фон, доминиран от някак неестествени нюанси, дължащи се на полюциите във въздуха. Няма дори и намек за съществуването на жива природа. При по-внимателно вглеждане откриваме, че въпросните “сгради” всъщност представляват различни комбинации от метални контейнери за боклук. Контейнерът, или по-просто казано боклукчийската кофа, е основният модул или градивна единица на така създадения от художника “градски пейзаж”.
В превод от гръцки биотоп буквално означава място за живот. Това ли всъщност представлява обиталището на съвременния човек – унищожената от него жива среда, превърната в място за боклук от всякакъв род и вид? Според думите на автора, ние “... оставяме толкова много отпадъци след себе си, че мястото, където живеем, нашият „биотоп”, постепенно се превръща в сметище, в което нашият кръгозор и нашето движение стават все по-ограничени”.
Проблемът за замърсяването на околната среда сякаш е непреодолим в съвременния свят, свръхпроизводството и свръхпотреблението водят до лавина от отпадъци, която се разраства неудържимо всеки ден. Ще унищожи ли човекът своя малък свят, или ще съумее да го опази за бъдещите поколения? Това зависи не само от глобалните икономики и политиките за опазване на околната среда и ограничаване на сметопроизводството, но и от личния ангажимент на всеки.
Стойностното в проекта “Биотоп” е, че той поставя всички тези въпроси и ни води към определени размисли по един не буквален, оригинален и естетски начин. Зрителят не бива “сплашван” чрез грозните гледки на бунища и мръсотия, каквито спокойно можем да видим всеки ден в реалния живот. Но студената красота на изрядно подредените метални контейнери и пустотата на пейзажа, като след падане на неутронна бомба, имат много по-силно въздействие.
Три от серията принтове носят конкретни наименования: “София, 21 юни 2009, 12 часа”, “София, 21 юни 2009, 7 часа”, “София, 21 юни 2009, 20.15 часа”. Това определено ми напомни за прочутата серия от картини на Клод Моне “Катедралата в Руан”, рисувана от него в различни часове от деня, за да предаде не само магията от промяната на светлината, но и радостта от красотата на света и живота.
Дали “катедралата” на съвременното човечество ще бъде изградена от отпадъци, съхранени в метални контейнери, или от нещо красиво и стойностно, това несъмнено зависи от личният избор на всеки един от нас.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
