Тактилност
Наскоро художникът Иван Кънчев Иванов показа най-новите си произведения (керамика, рисунки и скулптура) в галерия „Дебют”. От години той се занимава с т. нар. „тактилна керамика”, която може да бъде възприемана чрез докосване както от зрящи, така и от незрящи хора. На този проблем той е посветил и специално изследване, изградено на базата на проучвания във връзка с психологията на зрително затруднените, публикувано през 1997 в книгата „Тактилна керамика”. В настоящата изложба той е показал последните форми, до които е достигнал. Някои от тях напомнят съдове, но без да изпълняват характерната им функция. Новото са изображения (главно портрети) - контурни рисунки с релефни точици или линии, които в комбинация с различна грапавина или гладкост на повърхността представляват специфично предизвикателство за тактилността. Съдовете и кръглите пластики в повечето случаи са образувани от произволно композирани „израстъци”, създаващи богат релеф от заоблени форми, покрити с глазури. Част от някои пластики са и фини релефи (фигурални композиции) на библейска тематика (Адам и Ева). Най-често цветовете са фини (мръсно бяло, бледосиньо, бежово или сиво) и като че ли не играят определяща роля.
Освен че създава радост за зрящи и незрящи, благодарение на възможността произведенията да се докосват и тактилно да се възприема естетиката, Иван Кънчев е постигнал и специфична само за него форма в керамиката.
И в края искам да цитирам казаното от изкуствоведа Виолета Василчина по време на откриването на изложбата: „Иска ми се на това откриване да говоря повече за зрящите и за техните усещания. Аз също съм завършила керамика, след което реших да стана теоретик. Моят професор беше Венко Колев. Той не беше многословен преподавател, но това, което ни е казвал, се е запечатало веднъж завинаги в главите ни. Сега искам да споделя с вас едно такова изречение. Имахме задача да правим порцеланово пиле. Аз бях намислила едно малко пиленце – много гладко, много обло, само с една малка човчица. Венко Колев дойде, погледна го от всички страни, опипа го и каза – тук трябва малко да наддадеш. След това допълни: ако не го усещаш или не си сигурна в него, се довери на пръстите си, те знаят къде какво има. Това негово изречение остави много голяма следа в нас. Дотолкова, че аз непрекъснато опипвам – плат, керамика, стъкло, всякакви предмети. И по този начин получавам много информация. Разказвам ви това преживяване, за да обърна внимание върху това, че Иван Кънчев всъщност страшно много разширява нашата сетивност. Ние обикновено сме свикнали да възприемаме само с очи – минаваме, поглеждаме и отминаваме. А целият останал свят – светът на докосването, светът на другите видове осезания, в общи линии остава някъде приглушен, даже бих казала, потиснат във всеки един от нас. Струва ми се, че тази изложба, освен качествата на работите и освен това, което може да даде на незрящите хора, много дава и на всички нас, които сме окати.”
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
