Родителят като барбарон
В една от най-популярните анимации от нашето детство, "Семейството на татко Барба", главните герои умееха да променят формата си и често им се налагаше да се преобразяват като някакъв предмет с утилитарна функция, който по една или друга причина не беше на мястото си в човешкия свят.
Тръгнат да пътешестват с влак - няма го мостът над пропастта; татко Барба слизаше от влака и се превръщаше в мост. Строителните безобразия в града оставят децата му без къща - преобразяваше се на кокетна къщичка с кулички и балконче. Счупи се пързалката в парка - и на пързалка се обръщаше.
И българските родители правят като него - определено не всички, разбира се. Когато стигнат до празното място, където би трябвало да стои осигурената от държавата грижа за децата, те бързат да запълнят липсата, да влязат в необичайна роля, но да компенсират по най-бързия начин дефицитите. Доколкото се появява адекватна нова българска литература за деца, преобладаващата част от нея е дело не на професионални писатели, а на родители, явно чувстващи нуждата да преодолеят пазарната нагласа, че чуждото непременно е по-добро.
Когато в детския отдел на Градска библиотека спряха да четат приказки всяка събота, тъй като не можеха да намерят средства за актьор, мястото на четците беше заето от родители благодарение на идеята на Юлия Спиридонова, също писателка и майка. Когато педиатрите дават объркващи съвети за кърменето, които в голямата си част са далеч от становищата на съвременната наука в тази област, майки влязоха в ролята на едновремешната "здравна просвета", като събираха, превеждаха и разпространяваха - всичко това про боно - адекватни, разбираеми и полезни материали.
Сблъскващи се с реалностите не просто на недостига, но и на ниското качество на образованието в държавните детски градини, други родители си създадоха център за съвместно възпитание и обучение на децата си в детскоградинска възраст. Ако харесате каквото и да било за деца - магазин за играчки, постановка, статия на детска тематика, каквото и да е - в най-честия случай спокойно можете да попитате създателя на колко години е детето му. Най-адекватните и успешни граждански организации в момента също са родителски, извоювали вече удължаването на майчинството и забраната на вредните храни в училищните лавки.
Но не бързайте да се подлъгвате по растящия оптимистичен тон на моя разказ за барбароните. Защото ако те продължават да не срещат подкрепа от страна на държавата, ако тя не побърза да забележи празнините, които те попълват, а стои отстрани успокоена, че някой друг върши нейната работа, то утре тези празнини ще зейнат отново; защото никой не е длъжен да прекара живота си, опнат вместо мост над някоя пропаст. Защото утре тези хора ще имат друга, своя работа, и ще бъдат прави. Защото може да искат да работят това, за което са учили, вместо да доброволстват вечно там, където им се струва най-наложително. Защото може да се вдигнат и да продължат нататък, към други страни.
Също както татко Барба не остана цял живот да бъде мост, а замина за Индия, нали?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
