Много шарлатани за… народа
Равенство може да има само между разумни хора, а всяко общество, което не е просвещавано от философи, е мамено от шарлатани. Тази мисъл на Прудон бе припомнена от социолога Момчил Христов по време на публична лекция на тема ”Демокрацията между народа и гражданското общество”, изнесена в Червената къща на 22 февруари.
В самото начало водещият дискусията доц. Боян Знеполски предупреди, че дефинирането на понятията “народ” и “гражданско общество” не е никак лека задача.
Въпреки това, Момчил Христов подробно разгледа различните тенденции в разбирането на дефиницията “народ” в отделни моменти от историята на Франция. Първоначално той започна с обясняването на гръцкия термин “демокрация”, който обикновено се свежда до словосъчетанието “власт на народа”, след което коментира, че подобна формула е смятана за наивна, тъй като самият субект на властта – “народът”, убягва на всеки опит за дефиниция. Той означава или нацията като цяло - в традицията на Френската революция, т.е. всички граждани на Републиката, или пък обозначава простолюдието или така наречените “обикновени хора”.
След това социологът се позова на Пол Валери, според когото думата “народ” е имала точен смисъл, когато е било възможно всички граждани на един град да се съберат около едно възвишение или на едно бойно поле. С увеличаването на техния брой, обаче, думата “народ” се превръща в чудовищен термин, чийто смисъл зависи от самото изречение, в което присъства. С други думи, обясни Момчил Христов, според Пол Валери реалното съществуване на народа е немислимо в условията на едно масово общество.
От друга страна, социологическата и експертната критика борави с термина “народ”, като на преден план извежда социалното разнообразие и многообразие на различни идентичностни групи, разделени и ограничаващи се помежду си на базата на политически дефинирани значими културни, етнически, класови и други характеристики. Според Христов употребата на понятието “народ” в подобни случаи маскира социалните различия за целите на определени политически стратегии. Една от тези стратегии е свързана с популистките движения, които са специфични с това, че апелират към народа като към единно, хомогенно цяло, което се противопоставя на корумпираните, самозабравили се и вплетени в партийни игри и сделки политически елити. Основната цел на тази стратегия е радикалното поставяне под съмнение на институцията на политическото представителство, тоест, на самия организационен принцип на либералната демокрация, което може да доведе до налагане на жесток мажоритаризъм или до така наречената “тирания на мнозинството”.
Успехът на популизма се обяснява с това, че апелирането към народа заслепява индивидите и конституира особени връзки между тях, като по този начин ги превръща в лесно манипулируема тълпа, чиято енергия може да бъде насочвана според специфичните желания и цели на нейния водач.
При подобна ситуация се поставя въпросът кой е субектът на демократичната политика, когато се окаже, че това не е народът?
Според Момчил Христов, от 80-те години на ХХ век в главен претендент за този субект се превръща гражданското общество. Този термин е издигнат като лозунг, с който се води дисидентската съпротива срещу държавния социализъм в Полша и Чехия. И до днес на гражданското общество се възлагат надежди за запазване и поддържане на институционалната и идеологическата структура на либералната демокрация, подчерта социологът и обясни, че, за разлика от размитото понятие “народ”, “гражданското общество” и свързаните с него социални практики позволяват критическо асоцииране на индивидите въз основа на общи интереси, независимо от държавната власт. От друга страна, обаче, Момчил Христов даде примери от историята на Франция, в които се проявяват напрегнатите отношения между “народ” и “гражданско общество”, тъй като, вместо да се припокриват и допълват, тези две понятия се противопоставят и вплитат в политическа битка, зад която стоят интересите на конкретни групи, като например роялисти, прогресивна буржоазия и работническа класа, търсеща своята идентичност.
Интересното, което отбеляза Момчил Христов, бе и че към момента в определени случаи гражданското общество не се противопоставя на държавната власт, а действа в съюз с нея срещу народа. Оттук възниква проблемът на така наречените “неграждански общества” или “лоши граждански общества”, в които се нарояват популистки движения, които не оспорват демокрацията, а нейната организационна форма. Може би, за да придаде по-оптимистичен завършек на лекцията си, Момчил Христов цитира Иван Кръстев, според когото новите популизми в САЩ и Русия не само, че не поставят под съмнение изборите, но често пъти и ги печелят.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
