Жана Костуркова (1927 - 2010)
Без Жана Костуркова оредя с още едно име рицарското художническо съсловие, родено през 20-те години на ХХ век. Навлязла, заедно със съпруга си Тодор Панайотов, в културния ни живот през 50-те години, повече от пет десетилетия тя бе пример за човешка и творческа доблест и за висока култура – в графиката и илюстрацията, както и в професионалните отношения. Всички, които я познаваха, неусетно поемаха от нейните емоционалност и информираност – езикова, стилистична, историческа – съответно оцветени от индивидуалността й.
По своему ненатрапчива и по своему остра и непримирима, Жана съществуваше в своеобразна аура, напомняща поетиката на френските „луди години”, допълнени от ранния български буржоазен хуманизъм и от непристъпност, идваща от немската школа.
Популярна като график, оформител и илюстратор, Жана Костуркова бе по-малко позната като живописец. Редките й опити в тази област показват наблюдателност, чувство за стил и оригиналност. Температа, която тя най-вече използваше в живописта, особено точно съответстваше на нейния духовен и визионерски ритъм. Тя не само пресъздаваше, тя се изразяваше чрез ритъма.
Един преглед на изкуството на Жана Костуркова ще ни отведе към различни периоди от нашата култура, както и към нейните перипетии, изпитания и полети. Но това изкуство ни отвежда към общества и кръгове, чиито главни характеристики бяха диалогичността, съдържателността и независимостта.
Понякога си представям Жана като типаж на Модилиани – седяща на маса с приятели, с димяща цигара между елегантните пръсти. Друг път я виждам на работната маса или до графичната преса сред колеги и печатари как в нервните си, патинирани от боите ръце държи лист хартия. Двете общества – приятелското и творческото, Жана можеше да обединява като ги захранва със собствената си енергия.
Жана Костуркова ни липсва като един от последните представители на плеядата творци-интелектуалци, каквито сега почти няма. Но най-вече ще отсъства в моменти на трудности – с критичния си поглед и ироничната усмивка тя някак си ни съпровождаше и ни насочваше, правейки лабиринта по-уютен. Става дума за изкуството, а и за живота като лабиринт и за светлата нишка, която Жана остави в ръцете ни, за да търсим чрез нея посоките си.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
