Български  |  English

Политическото бъдеще в уравнения

 

Можем ли да предскажем как ще се развие една сложна политическа или дипломатическа ситуация, в която са въвлечени множество личности, натоварени с вземането на важни решения и имащи разнопосочни интереси? Брус Буено де Мескита е убеден в това и го доказва с помощта на компютърен модел, разработен по негова концепция. Професор в Нюйоркския университет и член на „Хувър институт” в Станфорд, той има репутацията на един от най-добрите специалисти по теория на игрите, която прилага към света на политиката. В началото Буено де Мескита работи върху стратегии за оцеляване на политически лидери, като изследва начините, по които те непрестанно създават коалиции по интереси с цел да останат на власт. По-късно той бива забелязан от експерти по национална сигурност и от директори на предприятия и започва за тях да прави прогнози. Причината е, че вече двадесет и девет години Брус Буено де Мескита претендира, че може да прогнозира резултатите от всяка една ситуация, в която голям брой страни се опитват да извършат нещо, взаимно убеждавайки се или принуждавайки се със сила. От началото на 80-те ЦРУ поверява на Мескита над хиляда прогнози. Едно вътрешно изследване в американската агенция, което днес вече е разсекретено, отчита, че заключенията на университетския преподавател се потвърждават от фактите два пъти по-често, отколкото прогнозите, направени от щатните анализатори на ЦРУ.
През 2008 г. Буено де Мескита се ориентира към големите геополитически въпроси на деня: ще успее или не Иран да се сдобие със статута на ядрена сила? Първо, с помощта на своите студенти от Нюйоркския университет, той идентифицира различните персонажи, които могат да окажат влияние върху развитието на проблема - както вътре в страната, така и извън нея; с други думи, всички лица, чиито интереси могат да бъдат повече или по-малко засегнати от ядреното бъдеще на Иран. Веднъж събрал необходимата информация, той я обработва чрез своя компютърен модел, който за няколко минути дава отговор на поставения въпрос.
Преди няколко месеца посетих Буено де Мескита в дома му в Сан Франциско, за да видя със собствените си очи резултата от тази работа. Едър и с посивели коси, този 62-годишен мъж ме посрещна, сервирайки и на двама ни по чаша отлично приготвено еспресо. След това извади своя раздрънкан лаптоп IBM, за да ми покаже страницата с данни, която, според него, представя в най-сбит вид бъдещето на иранската ядрена програма.
Устройството му за прогнозиране обхващаше над 90 „играчи”. Някои са индивиди, като иранския президент Махмуд Ахмадинеджад или като върховния аятолах Хаменей, докато други са институции и колективни формирования, като Съвета за сигурност на ООН или влиятелната група на иранските „религиозни радикали”. Университетският преподавател кодираше различните играчи с цифрови знаци от 0 до 200, които представляваха основните променливи във формулата. Всеки от тези знаци изобразяваше нюанса в позицията на играча спрямо иранската цел - сдобиване с ядрено оръжие. Цифрата 0 означаваше, че играчът желае Техеран да не разполага с „никаква ядрена мощ”, докато 200, обратно, бе знак, че той желае да види как Иран успешно изпробва ядрени ракети.
Процесът на симулация започваше с познатите на всички вече заявени позиции -САЩ, Израел и повечето европейски държави искат Иран да няма никакъв ядрен капацитет, докато иранските радикали са по-агресивни в позицията си, която не се ограничава само с „конструирането на бомба”, обясни ми създателят на прогнозиращия модел. „Вероятно те си мислят също и че ще се наложи да се изпробва тази бомба”.
Но след като продължихме с разглеждането на модела и взехме предвид фактора време, видяхме как гледните точки на играчите еволюираха. Против волята си, американските и израелските специалисти по ядрена сигурност започнаха да приемат съществуването на иранска ядрена програма за граждански цели. Що се отнася до Ахмадинеджад, Хаменей и религиозните радикали, то и те започнаха да отстъпват. След което, в крайна сметка, тяхната власт – друга променлива в модела – окончателно се пропука.
Хиляди редици изчисления водеха до едно единствено число - крайния резултат от прогнозирането: позиция в диапазона от 0 до 200, която съответства на най-вероятния консенсус, до който играчите биха достигнали. „Ето резултатът”, убедено ми съобщи Брус Буено де Мескита, чукайки с пръст по екрана. „Той е 118”.
Но какво означаваше 118? Означаваше, че в крайна сметка Иран няма да изобрети атомна бомба. Ако вярваме на тези прогнози (направени в края на 2009 г.), в началото на 2010 г. Иран е бил на крачка от производството на атомна бомба, но е нямало да стигне по-далеч. Ако този модел казва истината, лошите предзнаменования от последните месеци, като бруталното потушаване на манифестациите, съмнителните изповеди и обвиненията, с които Хаменей изобличаваше американските хитрости, са “покривали” радикалното еволюиране на ядрения казус: оказва се, че умерените са на път да спечелят, въпреки че това все още не се вижда.
Отнася ли се същото и до Брус Буено де Мескита? На него критици не му липсват - според тях програмата, която той използва, не е надеждна. Само че той е публикувал огромно количество прогнози, които са учудващо точни и са се оказали верни, а много от тях са излезли в научни списания, където са оценявани от анонимни рецензенти. Така например, пет години преди смъртта на Хомейни, Мескита бе прогнозирал в списание PoliticalScience & Politics[1], че Хаменейще бъде следващият върховен водач, което се оказа вярно. Друг пример: през 2008 г. Буено де Мескита обяви, че президентът на Пакистан Первез Мушараф ще бъде принуден да се оттегли от властта и през следващия месец това действително се случи. В ThePredictioneer'sGame (Играта на предсказателя – бел. прев.) – книга с популяризаторска цел, излязла в САЩ през септември 2009 г., Буено де Мескита изброява десетки подобни истории, в които прогнозите са се сбъдвали. Неговата кариера се базира на една оригинална идея: за да прогнозираш политически събития, не е достатъчно само да си интелигентен, да имаш компетентност и точни познания за културата и историята на една страна; не, за да предсказваш бъдещето, трябва да си не само експерт по дипломация, но и специалист по начина, по който индивидите взимат своите решения. Трябва да боравиш с понятието „рационален актьор” от теорията на игрите.
Брус Буено де Мескита започва да изучава политически науки през 60-те години. Докато работи по дисертацията си в университета в Мичиган върху парламентарната система в Индия, един професор му дава книгата на Уйлям Рикър TheTheoryofPoliticalCoalitions (Теория на политическите коалиции – бел. прев.), едно от първите заглавия, посветени на прилагането на теорията на игрите в политиката. Теорията на игрите е клон от приложната математиката, който изучава начина, по който се държат индивидите в стратегически ситуации или, другояче казано, когато вземат решения, базирайки се на своите представи за това как други индивиди ще вземат собствените си решения. Най-общо, теорията на игрите изхожда от принципа, че човекът е винаги рационален и егоистичен и постоянно се опитва да постигне онова, което е най-добро за него; откъдето следва, че неговото поведение е относително предвидимо. Едно от приложенията на теорията на рационалния избор, което най-много повлиява на Мескита, е анализът на Дънкан Блек, в който се казва, че, ако двама конкуриращи се кандидати се опитат да спечелят мнозинството от гласовете в една предизборна надпревара, излагайки позициите си по един единствен въпрос – да кажем, данъците – те неминуемо ще се доближат до позицията на средностатистическия избирател.
Буено де Мескита е бил съблазнен от идеята, че безпорядъкът на историческите и политическите събития може да бъде представен с точни логически уравнения и в университета започва да се занимава с термина „селекторат” – термин, който обозначава група актьори, които управляват дадена страна. Научният му труд, посветен на този термин, е определящ за всички негови следващи проучвания. Според Мескита, не съществува нито „държавен”, нито „национален” интерес; съществуват само лидери, които отчаяно се опитват да останат на власт, изграждайки коалиции в кръга на селектората – като си купуват подкрепата на съюзниците в случай на диктатура или като са достатъчно благодетелни, за да удовлетворят желанията на народа в условията на демокрация.
Буено де Мескита открива логическа грешка в една от книгите на Уйлям Рикър и пише на нейния автор. Той, от своя страна, му предлага преподавателско място в университета в Рочестър през 1972 г., където ново поколение политолози е започнало да прилага математически модели при политическия анализ. Тъкмо през тези години Буено де Мескита се е посветил на разработването на компютърния си модел, вдъхновявайки се от теорията на Дънкан Блек. За да прогнозира поведението на отделни лидери по време на конфликт, той започва от формулирането на специфичния въпрос, на който трябва да се получи отговор. След това разговаря с четирима, петима експерти в конкретната област, които му помагат да идентифицира личностите, които са заинтересовани от ситуацията и които ще упражнят натиск, за да постигнат един или друг резултат. Той иска от експертите и да определят четири параметъра за всеки от идентифицираните „играчи”: какъв резултат цели; ще положи ли усилия, за да го постигне; какво влияние може да упражни върху другите; твърдо решен ли е да постигне целта си. Всяка от тези информации (данни) е кодирана с цифра в произволна скала. (Буено де Мескита прибягва до варианта „експерти” само понякога; в случая с иранската атомна бомба той чете вестници и сам съставя списъка с актьори и ценности). Така например, той оценява идеалния резултат на Ахмадинеджад на 180 (в скала от 0 до 200), желанието му да успее – на 90, способността му да влияе – на 5, а решителността му – на 90 (в скала от 0 до 100).
Тук в играта влизат математическите изчисления, които понякога са учудващи прости. Ако се задоволим да разпределим играчите в зависимост от решителността, с която се стремят към бомбата, и подкрепата, на която се радват от страна на другите, ще получим една задоволително разумна прогноза. Но другите променливи позволяват на компютъра да направи безкрайно по-сложни изчисления. Накратко, програмата пресява потенциалните прегрупирания между играчите, които биха били готови да се приближат едни към други, ако преценят, че това пренареждане би било в тяхна полза. Тя започва с изчисляване на средно аритметичната позиция на всички играчи – „усредненият терен”, който влияе като гравитационно поле на всички преговори. След това сравнява всеки играч с останалите, преценявайки неговата способност да убеждава или да принуждава другите да се нагаждат към неговата позиция, като функция на способността му да влияе, на неговата решителност и на позиционирането на съиграчите. След като програмата отчете в каква степен всеки играч е способен да смени позицията си, тя наново пресмята усреднения терен, който се променя заедно с преместванията на играчите. И първата серия от изчисления е готова. Тогава програмата пак започва отначало и подрежда серии. Играта е към края си, когато играчите спрат да се преместват от една серия в друга – тази неподвижност показва, че те са направили толкова компромиси, колкото са могли. Ако се предположи, че до този момент никой от играчите, които разполагат с право на вето, не е отказал да прави отстъпки, то окончателният резултат представлява финалното разположение на усреднения терен с всички играчи. (Брус Буено де Мескита не прави своите прогнози, използвайки термини на вероятността; той казва дали едно събитие ще се случи или не.)
Накратко, компютърният модел на Буено де Мескита прогнозира как ще се формират коалициите. И компютрите правят тези неща много по-добре от хората, тъй като, когато числото на играчите се увеличи, броят на потенциалните коалиции расте с изключително голяма скорост. Когато са налице 40 играчи, което е обичайният брой в ситуациите, които изследва Буено де Мескита, трябва да се започне с отчитането на 1560 възможни комбинации и това е само началото. Ето защо, както той обяснява, неговият модел често произвежда изненадващи резултати; понеже третира методично не само явните коалиции, които познаваме и в които не се съмняваме, а и невидимите коалиции, за които не знаем нищо.
Според Мескита, първото прилагане на модела му с важно значение датира от 1979 г., когато департаментът по външна политика на САЩ потърсва мнението на университетски преподаватели за ситуацията в Индия. Въпросът бил в каква посока ще поемат действията на някои членове на парламента. Буено де Мескита решава да използва първата версия на програмата си („която едва-едва работеше”) и своите познания за Индия при определянето на влиятелните фигури и техните ценности. Цяла нощ централният компютър на университета обработва данните. На сутринта Буено де Мескита остава изумен: според компютъра личността, която ще спечели изборите, е най-незначителната и пренебрегвана от експертите. Но колкото и да споделя експертната гледна точка, ученият застава на страната на компютъра.
Така че повиках един човек от държавния департамент, за да му съобщя заключенията си. Последва дълго мълчание и после смях. Моят събеседник ме попита: „Как стигнахте до този резултат? Никой не е на това мнение.” Аз му казах, че имам компютърен модел. Той избухна в смях: „На ваше място не бих повторил това пред никого.” Но три месеца по-късно прогнозата се оказа точна!
През 1982 г. Брус Буено де Мескита започва да предлага услугите си на частния сектор. Абрамо Органски, един от неговите бивши професори, му предлага заедно да основат фирма за консултации на основата на математическия модел. Търговските отношения всъщност са сравними с международните, тъй като включват играчи, които се опитват да постигнат даден резултат, увещавайки се взаимно или упражнявайки взаимен натиск. Не след дълго двамата успяват да си осигурят клиенти, като „Артър Андерсън”[2] и „Юнион карбайд”[3]. Днес фирмата на Буено де Мескита (Органски умира през 1998 г.) се управлява, в основни линии, от него и от Хари Раундел – бивш банкер от „Джейпи Морган”, който среща Мескита през 1995 г., наемайки го, за да помогне на банката в търсенето на механизми за натиск с цел въвеждане на по-изгодно законодателство в САЩ. Днес екипът на Мескита иска по 50 000 долара (а и повече), за да направи прогноза и за да даде съвети при преговаряне. Освен това, той всяка година подписва между 18 и 20 договора.
От години най-редовният клиент на Мескита е ЦРУ. По негови думи, той е направил над 1200 прогнози за разузнавателното управление, намирайки отговор на въпроси, като: „До каква степен Франция е склонна да участва в „Инициативата за стратегическа отбрана” (лансирана от Рейгън през 1983 г. в контекста на Студената война)?” или „Каква ще бъде политиката на Пекин по отношение участието на Тайван в Азиатската банка за развитие?”. През 1987 г. Станли Федер, политолог, който по онова време работи за ЦРУ, публикува доклад, в който анализира прогнозите на Буено де Мескита за политическите събития в 27 страни. Той стига до заключението, че прогнозите на Мескита са също толкова надеждни, колкото и прогнозите на анализаторите от ЦРУ, но са по-прецизни. („На хиляда случая той улучва два пъти по-често”, пише Федер в своя доклад, разсекретен през 1993 г. Оттогава насам нито един доклад не е получил публичност.)
Онези, които са могли да видят Брус Буено де Мескита в действие, го описват като изключително добър наблюдател. Той наистина може да се похвали с това си качество. Причината е, че по време на разговорите си с експерти, той трябва да усеща кога неговият събеседник познава материята, за която говори, и кога няма абсолютно никаква представа за нея. Предимството на компютрите пред човешките същества е, че те са способни да изследват реално несъществуващи коалиции, но техните изчисления могат да бъдат верни само тогава, когато позициите на различните играчи, зависими едни от други, са били точно описани.
В началото на всеки разговор Буено де Мескита стои седнал и не казва нищо – „придавайки си леко затворен вид”, според Ричард Лапторн, президент на британската компания за телекомуникации „Кейбъл енд Уайърлес”. Но щом експертът започне да изразява съмнение или да си противоречи, Мескита тутакси моли за пояснение.
„Той има невероятна способност да разбира езика на тялото и интонациите, да си спомня за това, което са казали събеседниците му, и да спори, без да бъде настъпателен – той е истински учител”, споделя Роза Макдермот, професор по политически науки в университета Браун. Тя го наблюдавала, докато той водел разговори. Според нея истинският талант на Брус Буено де Мескита се дължи на неговата емоционална интелигентност и на способността му да слуша, а не толкова на качествата му на математик. „Но той не вярва, че има изключителна емоционална интелигентност, и мисли, че основният коз е моделът му. Сигурна съм, че моделът му е блестящ. Но има много хора, които са добри по математика. Неговата собствена гениалност е в начина, по който води разговори.”
 
„Курие Ентернасионал”, № 1002 от 14 януари 2010
Превод от френски Момчил Христов
 
Брус Буено де Мескита е роден през 1947 г. в Ню Йорк. Завършва висшето си образование в „Сити Юнивърсити ъф Ню Йорк” и след това в Мичиганския университет в Ан Арбър. През 1982 г. започва да преподава политически науки в множество университетски кампуси (Йейл, Корнел, Бъркли), преди да се присъедини през 1986 г. към извънредно престижния „Хувър Институт” в университета Станфорд, където работи и днес. Успоредно с това, през 1982 г. създава своята организация за консултации, която бързо му носи голям търговски успех.
През 2005 г. списание „Форин полиси” го нарежда сред десетте най-влиятелни експерти по политически науки в света.
 


[1] Престижно научно списание, орган на Американската асоциация по политически науки (бел. прев.).
[2] Една от петте най-големи фирми в света, предлагащи счетоводни услуги на големи мултинационални корпорации (бел. прев.).
[3] Компания, която дълги години е основен играч в химическата индустрия. От 2001 г. е собственост на по-голяма корпорация (бел. прев.).

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”