Почит към Иван Теофилов
На 16 февруари т.г. в Националната библиотека беше представянето на „Иван Теофилов в българската литература и култура”, книга трета от библиотека „Личности” на издателство „Кралица Маб” и Департамент „Нова българистика” на НБУ. Изданието, съставено от Пламен Дойнов, съдържа изследвания, статии и есета, посветени на бележития поет и драматург, като голяма част от тях са представени на едноименна конференция в рамките на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)” на департамента.
Вечерта протече по изпитан в предходните представяния протокол: присъстващите автори обобщават своята публикация в сборника и прочитат знакова за тях творба от чествания творец. Така Михаил Неделчев сподели, че неговата влюбеност в пловдивската тема у Теофилов му е попречила в заниманията с по-късните творби на автора, който отдавна не е само поет на Пловдив. Тук изследователят отбеляза „магическото възпроизвеждане на названия на чужди места” и въобще геопоетиката на Теофилов, чрез която българската литература се е отваряла към света в годините, когато у нас доминират т.нар. априлски поети. Неделчев открои пластичните предизвикателства в стихотворенията за Пловдив и прехода към отчетлива символика в по-късните творби на писателя. В разточително изложение и с множество културни препратки Божидар Кунчев сподели своя нов прочит на стихосбирката „Инфинитив”, утвърждавайки Теофилов като „удивително точен поет”. Ани Илков, автор на едни най-хубавите бележки за чествания творец, призна, че отдавна не чете поезия и днес е изключително изолиран от поетическите дела... Но прочете завладяващо стихотворението „По пътеката” именно заради неговата странност и нетипичност в, общо взето, свързаната с щастливите начала поетика на Теофилов, автор, който не поддържа и не обича неяснотите в поезията. „В този текст има известна зловещина и страх, - продължи Илков, - дори една печатна грешка („елини” е станало „елени”), но всичко това ме кара да мисля кой всъщност казва „Добър вечер” на лирическия герой...” Митко Новков върна темата за алтернативните литературни почерци по време на социализма у нас, припомняйки, че на времето у нас е имало една-единствена майка – Партията, за да приключи стъписващо своето изказване с „Благодаря ти, татко Иване”... Морис Фадел в едно красиво и смътно слово говори за възможните мигове в поезията на Теофилов. Лора Шумкова на свой ред се спря върху любимата си тема за града в творчеството на българските писатели... Пламен Дойнов представи възгледа си за творбите на Теофилов като за скулптура, в която можеш да влезеш като в пещера.
Думата неизбежно получи и чествания писател. Иван Теофилов описа трудността и неловкостта да чете книга за себе си, защото „мъртвите и „гениални” да ги наречеш, им е все тая”... Изразявайки благодарност към всички автори в изданието, той сподели, че посредством това издание е разбрал, че поезията и въобще „творчеството е химическо вещество с много валенции”, тъй като е усетил, че стиховете му са станали и обект за изявите на някого. После разказа любопитната история на посветения му от проф. Любомир Тенев текст „Изкуството е кълбо”, включен в сборника. Същият текст е написан от големия наш театровед като некролог, тъй като вестникарска честитка от Леон Даниел по повод годишнина на Теофилов е била нелепо оградена с черна рамка....
Протоколът на вечерта беше щастливо разбит от участието на Силвия Чолева, Ицко Финци и Андрей Даниел. Пламен Дойнов припомни на последните двама за тяхното дистанцирано отношение към конференцията, посветена на Теофилов, на която те са присъсвали. Тук художникът заяви, че познава Иван отпреди да познава себе си, а по повод на чутите на форума научни текстове – „Тези вивисекции може би са нужни някому. На мен – не”. А Екатерина Йосифова взе думата, за да сподели, че тя, Иван Цанев и Александър Шурбанов са се учели на достойнство от Иван Теофилов - и припомни на всички стиховете му „Живях за гордата наслада/ и за злорадството на времето”.
На чудесната вечер дойде и Иван Бунин. Как така Бунин? Неприсъствалите в Националната библиотека ще прочетат за това сигурно в следващата книга на писателя Ицко Финци.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
