Паметта на архитектурата
Фондация 93, European Hotel, Варшава, Полша. Даниела Костова, Unortodox Image, куратор Камил Малиновски,
Една среща с полския куратор Камил Малиновски в Ню Йорк провокира проект, свързан с полската история, и по-точно с периода, когато част от Полша (в това число и Варшава) е управлявана от руската империя (1815-1918). Конкретен повод става православната катедрала „Александър Невски”, построена на варшавския площад „Piłsudski” в началото на ХХ век (1894-1912), а формален и смислово натоварен паралел е видеотворбата на Даниела Костова „Made In”, свързана с катедралата „Александър Невски” В София.
Площад „Piłsudski” е най-големият във Варшава и построената на него катедрала се превръща в твърде явен знак за руското влияние и присъствие в страната. Между впрочем, любопитен факт е, че тя е издигната по идея на генерал Гурко, който по това време е главен губернатор на Полша. Въпреки впечатляващите си размери и богатата си вътрешна украса (70 м височина, стенописи и мозаечни пана от скъпоценни и полускъпоценни камъни), тя е просъществувала едва 15 години. В средата на 1920-те, след като Полша извоюва независимостта си през 1918, най-високата сграда във Варшава е разрушена, въпреки дебатите за нейната съдба и различните варианти за запазването й. Една от причините със сигурност е била непоносимостта на силно вярващите поляци-католици към огромен православен храм точно на това място. В крайна сметка катедралата е взривена с контролирани експлозии, след което е „демонтирана” бавно, като части от нея са вградени в други сгради, улици и архитектурни паметници. Това, предполагам, на много хора ще прозвучи твърде познато и ще се намерят аналози и в българската история...
Днес площад „Piłsudski” е празно място, където няма и следа от факта, че някога в самия му център е стоял най-големият за времето си храм във Варшава. Площадът е видял много важни моменти от полската история, сменял е имена като Саксон, Хитлер и Победа, а сега на него се намира паметникът на незнайния воин и католически кръст, отбелязващ, че там е държана първата реч на Йоан Павел II след избирането му за папа.
Проектът на Даниела Костова „Unortodox Image”, освен че ни връща към интересната история на една сграда, цели да реконструира памет, припомняйки случая с катедралата „Александър Невски”, но той също така поставя и множество въпроси, сред които тези за налагането на силови идеологии в публичното пространство, способността на изображението да създава реалност, присъствието и влиянието на религията в обществото... Символите, които днес бележат площада, маркират разбирането за национална история, но чрез своята работа Даниела Костова сякаш поставя и въпроса дали историята е само това, което ни се иска да видим и което ни налага властта, дали премахването на материална памет заличава (неудобни) моменти от историята...
Планирана част от проекта е реконструирането на катедралата на мястото, на което е стояла, под формата на огромно изображение (плакат), опънато върху носещо скеле, подобно на тези, които се използват при ремонтирането на фасади на сгради. Тази част обаче остава нереализирана, от една страна по финансови причини, а от друга, предвид реакциите, които би предизвикала подобна намеса в обществената среда, дори и само като изображение. По този въпрос обаче съществуват и схващания, че подобна „естетическа намеса” би била много по-незначителна от въздействието, което оказват корпоративните сгради, обграждащи площада, носители на много по-силна и влиятелна идеология днес. В крайна сметка проектът е реализиран под формата на дигитална конструкция, монтирана в реален видео материал (2 мин. loop) от площада, при което се създава илюзията, че катедралата е в процес на реставрация. В друго видео („Какво видях...”/”What I have Seen...”, текст, върху черен екран) тече разказ на очевидец на разрушаването на катедралата, днес 97-годишен историк. Всичко това създава колеблива атмосфера на истинност между история и памет, факти и измислица.
В последната си изложба Даниела Костова поставя въпроси, свързани със значението на архитектурата – дали има единствено естетическа и функционална стойност, дали в нея е вложено идеологическо послание... Всичко това, според нея, придобива смисъл, когато разглеждаме даден архитектурен пример през призмата на времеви (исторически) и топографски (или по-широко: географски) контекст. И тук идва най-важният (в случая) въпрос: Дали разрушаването на дадена сграда е краят на живота й и ако не – какъв е нейният след-живот?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
