Lifestyle кино
“Образование” (AnEducation), 2009, Великобритания, 95 минути, режисьор – Лоне Шерфиг, продуценти - Финала Дуайър, Аманда Поси; сценарист - Ник Хорнби (по мемоарите на Лин Барбър), оператор – Джон де Борман, художник - Андрю Макалпин, костюми – Одил Дикс-Миро, музика – Пол Инглишби, в ролите: Кери Мълиган, Питър Сарсгаард, Алфред Молина, Кара Сеймур, Доминик Купър, Оливия Уилямс, Ема Томпсън, Розамунд Пайк и др.
Награди: BAFTA и още 5 за женска роля на Кери Милигън, 3 номинации за “Оскар” – за филм, за адаптиран сценарий и за женска роля.
Режисьор на европейския кандидат за „Оскар” е не кой да е, а талантливата датчанка Лоне Шерфиг, добре позната у нас. Навремето, когато в страната й и на континента властваше безкомпромисно мрачната Догма’95, тя, макар и близка с лидера Ларс фон Трир, създаде слънчевата и скъпа (за бюджетите на движението) комедия „Италиански за начинаещи”, бликаща от човечност и изобретателност. Филмът се превърна в хит. По-късно в Шотландия снима „бездогма”-драмата „Уилбър иска да се самоубие”, където през топла ирония се надцакват комплекси, ужас, любов и алтруизъм.
„Образование” е ситуиран в Лондон през 1961. Миловидната Джени (Кери Мълиган) скоро ще навърши 17, свири на чело, обича всичко френско и най-вече Жулиет Греко, изучава Шекспир, превежда Вергилий и мечтае за Оксфорд. Баща й (Алфред Молина) е тираничен кон с капаци, майката (Кара Сеймур) не сваля домакинските ръкавици, а всяко семейно пени се спастря за образованието на детето.
В дъждовен ден обаче прилежната ученичка едва тътри инструмента си, когато спира лъскава спортна кола. Водачът й Дейвид (Питър Сарсгаард) се оказва услужлив и остроумен евреин в трийсетте (изглежда по-възрастен), който променя не само представите за живот на Джени, а и смекчава бащиния й консерватизъм. Баровецът отваря пред будната тийнейджърка несънувани изкушения – симфонични концерти, вечер в лъскави ресторанти, търгове, цигари Sobranie, дори Париж за рождения ден... Досадното всекидневие – семейството, предградието, училището, амбициите – е на път да бъде захвърлено в името на снобарското безхаберие, в което тънат мошениците Дейвид и Дани (Доминик Купър). Пример за подражание е ослепителното гадже на последния Хелън (Оливия Уилямс) – супермодерна културофобка. Колкото и да не затваря очи за далаверите на мъжете и примитива на девойката, полуизлюпената светска лъвичка Джени се оказва безпроблемна плячка. А най-забавното е, че родителите й, провидели солидна обезпеченост за отрочето си, са по-податливи и от нея. Но от брутален спекулант като Дейвид не можеш да очакваш нищо позитивно, освен горчив опит.
За разлика от предишните си филми, тук Лоне Шерфиг пренебрегва човешките преживявания, концентрирана в естетската атмосфера и интелигентния диалог. Филмът е пълен с емблематични реалии от епохата, а иронията спасява почти всяка предизвестена ситуация. Само че в контекста на творчеството й и на сериозното кино изобщо, „Образование” е софистициран, но плитковат life style оглед на британските нагласи от началото на 60-те. Тоест – филмът се гледа леко, но не води наникъде. Струва си обаче да видите младото очарование Кери Мълиган и епизодичната Ема Томпсън като училищна директорка.
От 8-те си номинации за BAFTA „Образование” спечели само 1, но не залагам на него за „Оскар”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
