Комунал-либертарианецът | профили
Наскоро във в. "Сега" се появи статия на Димитри Иванов, озаглавена „Айн Фолк, Айн Фюрер, Айн Ранд“, която ме провокира към размисъл над странните превъплъщения на самотния дух на индивидуализма в българоезичната част на тази иначе недопускаща самота web 2.0.
Да припомня какво е либертарианството: то е анархистично политическо движение с дълга и сложна генеалогия. Проповядваната от Ранд версия, порядъчно анахронична впрочем, се намира някъде в дясното, откъм собственическия му край и се крепи на вярата в свободната (уж) воля на индивида и в хаотичната себепречистваща сила на свободния пазар. Собствеността, разобличена още от анархокомуниста и съвременник на Прудон, Жозеф Дежак, е лоша база за свободата по принцип. Едрото собственичество пък е критикувано впоследствие от самите последователи на Ранд. Ротбард, например, е върл защитник на частната инициатива, но вижда неин враг именно в монополизма и/на държавата. Съвременното либертарианство, особено това в САЩ, е етатистко по природа и ако трябва да се търсят драстични контрасти за сравнение, то по-скоро напомня Третия Райх, отколкото свободния либерално-демократичен ваймарски дух.
Либертарианците, противници на собствеността пък, като се почне от Кропоткин и се продължи с Букчин и Чомски (изключваме проповядващия укриване на данъци и черна икономика Самюел Едуард Конкин ІІІ), са защитници на равенството, колективизма, духа на консенсус и споделяне на благата, а не на задоволяване на личните нужди, заради което биват и упреквани от лайфстайл-анархисти като Боб Блак, че духът на колективизма им е по-близък до духа в концлагер, отколкото на общество от свободни индивиди.
Нейсе, либертарианското движение е своеобразен идеен лабиринт. Трудно е да се картографира набързо. Къде все пак в топологията му е мястото на тукашния либертарианец и по-точно на мрежовия такъв? Web 2.0 е комуникация, не и комуналност, ето защо популярността на индивидуалистката Ранд в комуналната и егалитарна българоезична мрежа изглежда напълно озадачаваща.
Местният й последовател е комунално явление, в същото време обаче той е и лайфстайл-феномен. Индивидуалист, той рядко е собственик на индивидуален бизнес и не рискува много-много със свободни професии, но като мрежови човек е хронично измъчван от “рекламния синдром” - натрапчиво следи публичността на другите, навсякъде съзира собствения си стремеж към самопредставяне и болезнено копнее да регулира “всичкото това”, дори когато просто се опитвате да комуникирате с него като гражданин с гражданин. Ако сте представител на свободна или артистична професия, сте обречен. Няма начин да го убедите, че не целите спам. Спонтанният черен ПР е това, което истински го въодушевява и обединява с другите. Срещу вас.
Антиетатист по дух, той често е чиновник в някоя НПО. Той координира проекти, менажира, консултира - типичен представител на така подценяваната от Маркс координаторска класа, присъща на мъртвия уж социализъм.
Pro-проприетарист, българският 2.0 либертарианец гледа на виртуалното пространството като на поземлена собственост, но рядко е собственик на друго, освен на своя блог. Той си е направо един блого-либертарианец. За него блогът и по-точно трафикът му е това, което е митичната ябълка за Рокфелер, калъпите евтин сапун за Драйзеровия Коуперууд или PageRank за Google. Неговият блог е неговата „влияеща машина“[*]. Особено преди избори. Тогава той просто обезумява. Често може да бъде видян по време на кампания да виси в грозд себеподобни по ръкавите на някой предварително набелязан десен политик. Ревниво пазещ го от домогване на непознати десни привърженици, блоглибертарианецът е готов на всичко, за да преследва до края своята цел – да се сдобие със свой собствен политик в парламента.
Все още ли се чувствате десен?
[*] Влияещата машина е известна картина от колекцията на Принцхорн. Нарисувана е от шизофреника Джеймс Тили Матюс, който бил обикновен търговец на чай, но при споменаването на думата „политика“ обезумявал и връхлитал гражданите, въоръжен с духало, за да им вдухва правилните идеи по начина, по който го правели кралицата и духовенството.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
