Какво става с либерализма? В Германия
Публикуваме (със съкращения) този коментар на Ди Цайт като доказателство за люшканията между либерално и социално в европейското пространство. Дилемата за ролята на държавата в съвременния свят не е само българска...
К
Доверието в индивида, скептицизмът спрямо държавата, свободата, поставена пред сигурността, това са ключовите идеи, които обединяват свободомислещите граждани вече повече от два века. Либерализмът е велика идея, която обаче лесно се забравя, особено при изключителните промени, настъпили през последните десет години.
Интернет доведе до възникването на втори, бързо развиващ се виртуален свят, в който свободната дейност на индивида предизвика масова анархия. В този свят правовата държава изпълнява ролята само на случаен патрул. В същото време с Google и Apple се изграждат мощни олигополи. Тяхната способност да наблюдават, наставляват и манипулират хората често дори превишава възможностите на някои държави, преди всичко - на демократичните. Гражданските права, като например авторското право, са безцеремонно потъпквани.
Кризата в климата породи нова тема с екзистенциален смисъл, която обаче противоречи на традиционните модели на либералното мислене. В крайна сметка, глобалното затопляне със сигурност не е страничен ефект от прекомерна намеса на държавата, а напротив - неочакван страничен ефект от индивидуално потребителско и бизнес поведение. Без едно видимо затягане на контрола и правилата в държавата, опасността от тази криза трудно ще бъде избегната.
Дерегулираният, свободен глобален финансов пазар повлече света към икономическата бездна. Само благодарение на изключителните усилия от страна на отделните правителства най-лошото не се случи.
И трите кризи имат две общи неща. На първо място, причините за тях не са в механизмите на държавата, а в слабо контролираните действия на личната свобода. На второ място – тези кризи могат да бъдат преодолени само чрез чувствително увеличаване на държавната власт.
Тези констатации обаче не означават, че либерализмът е една отхвърлена идеология, отживяла времето си, защото държавността, която трябва да се разгръща, често пъти не го прави на точното място и по точния начин. Едва ли някой може да оспори факта, че държавата винаги е изправена пред риска да превиши властта си и да бъде неефективна. От друга страна, обаче, в днешно време опасностите се коренят повече в действията на индивидуалната свобода, отколкото в тяхното ограничаване от страна на държавата.
В Европа либерализмът винаги е бил в опозиция на едно етатично ориентирано мнозинство. Оттук и революционният тон, държан от Маргарет Тачър, която не желаеше да се разделя с него дори и в по-късните години на своето управление. Оттук и прочутата теза на Ралф Дарендорф за края на социалдемократическия век. Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Тони Блеър, Джордж Буш и в известен смисъл Герхард Шрьодер стояха зад идеята за по-малка намеса на държавата, преди всичко на социалната държава.
ХХІ век обаче едва ли ще принадлежи на либерализма. По-скоро той ще трябва да се справя с последиците от неговия триумф – да ги овладява и лекува.
Прави впечатление, че каквото и да се случи, свободните демократи в Германия предлагат за решение на проблема намаляването на данъците. Това, обаче, както днес се вижда, не е достатъчно.
Неслучайно иначе решителната в други случаи министърка на правосъдието Лойтхойзер-Шнаренбергер запази мълчание по отношение на горещата в последно време тема за събирането на данни за некоректни данъкоплатци. Първо, защото, както стана ясно, се налага правовата държава да разкрива данъчните престъпления чрез данни, придобити по незаконен начин, и второ, защото до преди няколко месеца свободните демократи представяха данъчната система в страната като Молох, срещу който бунтът е легитимен акт на гражданско неподчинение.
Защо свободните демократи не се обвържат с ангажимента в Интернет да започнат да се прилагат принципите на правовата държава? Защо техни лидери настояват някои семейства да получават държавна закрила, тоест, да бъдат опекунствани по най-краен начин? Поставянето на тези въпроси разкрива духовно-политическата криза на свободните демократи. Причината е, че днес индивидуалната свобода познава твърде малко ограничения – в Интернет тя не среща нито пространствени, нито морални бариери; а църквата и партиите, както и медиите, са загубили авторитета си. При това положение либерализмът често влиза в противоречие с гражданството, което търси разумната мярка и идеалната среда и което обича традицията.
Либералите в Германия не желаят да си дадат сметка за кризата, в която са изпаднали, и за всичко обвиняват медиите. Те, от своя страна, ги следят с голям интерес, като причината за това е, че свободните демократи се колебаят между две основни политически цели. Едната гласи: Гражданство за всички!, а другата: Всичко за гражданството! Не е ясно обаче дали свободните демократи са граждански или буржоазни, дали са либерални или клиентелистки; именно заради това трябва внимателно да бъдат наблюдавани.
Но и Зелените не бива да бъдат лишавани от обществено внимание, тъй като се отнасят към екологията така, както свободните демократи към либерализма. Разбира се, тезата за устойчиво развитие е исторически млада идея, която все още не се е наложила триумфално и не е била размита от собствените си вътрешни противоречиви гласове. Грубо казано, зелената идеология все още не се е развила докрай. Така че, свободните демократи ще трябва да влязат в политическо и духовно съревнование със зелените. В сегашното си състояние обаче те няма как да спечелят състезанието.
Бернд Улрих
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
