Февруари с Медем
Когато става дума за кино, около Института „Сервантес” в София се заформя атмосфера на тайна посветеност. Заклети синефили от всички възрасти препълват кинозалата, за да потеглят надалеч и встрани от комерсиалните маршрути на испанското кино. Миналата година организаторите представиха 4 жени-режисьорки, а сега предлагат 4 филма на Хулио Медем. Смятан за един от най-оригиналните представители на съвременното испанско кино, сравняван с Бунюел, Бергман, Тарковски и Кешловски, този режисьор от баски произход (роден през 1958 в Сан Себастиан) ни приобщава към авторското кино и отваря интимен канал към енигматичната баска душевност.
Вероятно малцина си спомнят „Сексът и Лусия” (2001) или „Любовниците от полярния кръг” (1998). Освен тях, българската публика ще види още „Крави” (1992), оценен като „гениален” дебют на този самоук майстор (завършил е медицина), който му донася „Гоя” за най-добър млад режисьор и ред други международни признания, и „Игрите на баските” (2003) - впечатляващ с визията и дълбочината си документален филм.
„Крави” изследва конфликтите, страстите и заплетените отношения на 2 баски семейства през погледа на 3 поколения крави във времето от Втората Карлистка война през 1877 до началото на Гражданската война през 1936. На фона на наситения с превратни събития разказ върви любовна линия, поразяваща с романтичната си лудост, нежност и жестокост. Фолклорни игри и мотиви са вплетени артистично в действието, безкрайно далеч от познатите ни експортно-екзотични клишета. И ако „Крави” ни доближава до светоусещането на баските, документалният „Игрите на баските” полемично представя „баския проблем” в цялата му сложност - мащабно изследване, внимателно и обективно, на всичките му възможни аспекти. Целта на автора е между 60-те интервирани да се постигне човешкият диалог, често блокиран от политическите пристрастия. Участниците са подбрани от всички социални пластове и професионални кръгове. Но това не е полемичен филм на „говорещите глави”, а великолепно кинематографично произведение, благодарение на режисьорската смелост да се поставят героите в екстериор, на фона на величествени природни гледки от земята на баските. В този подход има тържественост и разкрепостеност. Така самото изображение, с пластичната си експресивност вкарва в друг мащаб политическото говорене. Човешките страсти се съизмерват с универсалната мощ на природата и подсъзнателно се примиряват... Филмът е всичко, което винаги сме искали да знаем за баските, но е нямало кой да ни каже...
И все пак ми се ще да акцентирам върху някои от стилистичните особености в игралното кино на Медем, което го прави наистина авторско. На първо място е пристрастието към дълбинното психологическо проникване, подчертаното лично отношение, жанровата неопределеност. След дебюта си Медем се впуска в детайлно изследване на интимното битие на своите персонажи. Като правило те са нестандартни, чувствителни и чувствени жени и мъже в екстремни житейски ситуации. В драматургично отношение любимата му структура е кръговата - нещо, случило се веднъж, се повтаря видоизменено в друго време и на друго място, в друг емоционален регистър. Особен отличителен белег на стила на Медем е и натрапчивият му интерес към играта на слепия случай, пристрастеността към съвпаденията и случайностите, които могат да преобърнат живота и дори да причинят смъртта на героите. Тези случайности се предшестват от знаци, създаващи непредвидимата енигматичност и психологическа двусмисленост на филмите му. Дали това ще е повтарящото се изображение на въртящото се на вятъра плашило от треви и билки с остра коса в ръцете или яростното сечене на дърва от „Крави”; рефренното повторение на огромната пълна луна и злото черно куче в „Сексът и Лусия”; книжните птици и обиграването на самолета в „Любовниците от Полярния кръг” – тези образи засядат в подсъзнанието и отвеждат в един хипнотизиращ постмодерен свят, изтъкан от еротика, вибриращи чувства и въображаемо. Както пише баският критик Сигор Ечебесте Гомес, „Погледът на Медем не съвпада с реалността – тя не му е достатъчна. Той се нуждае от фантазия и фикция, за да твори и да се чувства удобно в това друго място, където самият той е създател.” Това място сега е близко, открито и можем да го посетим. Всеки петък през февруари.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар