Изпепеляващата любов на Катерина
“Железният светилник” (“Любовта на Катерина”) по Димитър Талев. Драматизация, режисура и сценография – Стайко Мурджев. В ролите: Вяра Начева (Султана), Таня Йоргова (Катерина), Ивайло Гандев (Рафе Клинче), Августин Демерджиев (Лазар). Драматичен театър “Стефан Киров” – Сливен. Премиера - 11 февруари 2010 г.
Ако сте очаквали епичен спектакъл с много действащи лица, то постановката на дебютиращия на професионална сцена млад режисьор Стайко Мурджев ви е подвела. Спектакълът се играе на камерната сцена на Сливенския театър, участниците са само четирима. Всичко е съсредоточено върху любовта на Катерина и Рафе Клинче и върху пепелта, която остава от такава любов. През цялото време на екран над сцената се носят облаци, през които от време на време се провижда някакво езеро.
Стайко Мурджев деликатно и лаконично гради свят на силни страсти, стъписано се вглежда в него; изпълнен с любопитство, изследва в дълбочина тези странни за днешните ни критерии силни, но и страшни характери. Кара ни да се замисляме дали да сме такива (а ние едва ли много сме се променили!), не е участта на Балканите, дали прокобата на нашите любови не е да завършват със смърт…
В света на този спектакъл никой не може да е просто и дълготрайно щастлив. Любовта само за миг ти дарява подобно усещане, и в следващия миг те хвърля в ужаса на обречеността, на непреодолимостта на осветените с кръв традиции, на самотата. Режисьорът не робува на клишетата в тълкуването на популярния сюжет. Той иска да стигне до свое прозрение за точно такава любов, за силно/слабата майка, за свободата на Рафе, която с лекота може да прекрачи човеколюбието, за несъпротивляващо се “разбиране на нещата” от страна на Лазар, за този реален, сложен, често неразбираем живот…
Спектакълът е построен просто, всичко преминава през очевидно запалените млади актьори. Особено искам да отбележа Таня Йоргова в ролята на Катерина. Тя е по-силната от Султана, по-отдадената на мига, по-радикалната спрямо средата. За пръв път усетила любовта, Катерина не може да се откаже от нея. В този не отказ е едрината на характера й. С него тя взривява установения свят. В своя неумолим вървеж към смъртта, спектакълът е като антична трагедия.
Сливенският театър не чака със скръстени ръце дългоочакваните реформи в нашия театър. Той прави това, което трябва да се върши: работи, доверява се на млади хора, поставя сериозни спектакли, търси съдържателен диалог със своя зрител. Затова и успява.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар