За Оскар
Бях си купил октоподи. Много ги обичам, но не знаех как се готвят. Затова, естествено, се обадих на Оскар. Той ми продиктува една много сложна и витиевата рецепта, а готвенето продължи 5-6 часа. Октоподите станаха наистина много добре. Направо чудесни. Никога не бях ял толкова вкусни октоподи. Нито в Испания, нито в Куба, нито в която и да е от другите държави, които съм посещавал.
След няколко месеца си купих пак октоподи. Обаче бях забравил рецептата. А и не бях я записал. Обадих се пак на Оскар.
- Оскаре, да ми дадеш рецептата!
- Коя рецепта?
- За октоподите!
- Кои октоподи?
- Преди няколко месеца си бях купил октоподи и ти се обадих да ми дадеш рецепта, и станаха чудесни?!...
- Ами, добре! Направи ги по същия начин!...
- Да, ама забравих рецептата.
- Коя рецепта?
- За октоподите.
- Да, де, ама и аз не я знам. Никога не съм знаел рецепта за октоподи.
- Ми тогава как ми я издиктува?
- Просто си представих пред мен октоподи и започнах да мисля и да си фантазирам какво да се направи, за да станат вкусни.
- Ми, айде сега пак си представи! Пред теб има 3 – не! – 4 октопода...
Октоподите станаха малко по-различни, но още по-вкусни. Между другото, Оскар е направил и много добри филми. Не много на брой, но наистина хубави. Това бяха знакови филми. И те дадоха отпечатък, отражение и посока на документалните филми, които по онова време се правеха. Мисля, че и сега те могат да дадат насока за правенето на документално кино. Ами, какво да ви разказвам... Гледайте ги!
А най-добре пробвайте и рецептата за октоподи... Тогава, втория път, аз я записах. Ето я. Купувате си октоподи. Октоподите се нарязват на парченца колкото половин или четвърт кибритена кутия. Парчетата се запържват в горещо олио. Обръщам внимание! – не се пържат, а само се запържват, така че леко да почервенеят. Изсипват се в кипяща вода. Колко? В зависимост от количеството на октоподите, така че парчетата да плуват свободно. След като поврят няколко часа, в горещо олио запържвате чесън (ама много чесън, може би 2 големи глави). Но не да потъмнее, а само леко да дръпне, да почервенее. Чесънът се добавя в тенджерата с октоподите. След това идва най-деликатният момент. Нарязва се връзка магданоз (цяла връзка) и се запържва в горещо олио. В момента, когато магданозът даде много силен и приятен аромат, веднага да се махне от огъня и да се изсипе при чесъна и октоподите. Една секунда да се забавите, магданозът потъмнява и вече не става за нищо. И трябва да се изхвърли и да се повтори операцията. След като се добави магданозът, сместа се оставя да ври още 2 или 3 часа. Не трябва да се получи каша, но не трябва да бъде и много рядко – по-близо до каша, отколкото до супа. На третия път ще го улучите точно. Приятен апетит!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
