От пръв поглед ( кино), брой 6 (2843), 19 февруари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Магичен автентизъм
Български  |  English

Магичен автентизъм

 

„Без Север” (Norteado), 2009, Мексико/Испания, 91 минути, режисьор – Роберто Перескано, продуцент - Едгар Сан Хуан, сценарий: Едгар Сан Хуан, Роберто Перескано; оператор – Алехандро Канту, музика – Корнелио Рейна, в ролите: Харолд Торес, Алисия Лагуна, Соня Коу, Луис Карденас.
Награди: „Златна звезда” от Маракеш, за режисура от Солун, на FIPRESCI и за мъжка роля от Братислава, 2 от Сан Себастиан, на холандската критика от Ротердам.
 
Бедният Андрес (Харолд Торес), баща на две деца, пристига в Тихуана от Оаксака, за да премине нелегално в САЩ. Американската мечта го тегли и насън. Според статистиката всеки ден около 300 000 души пресичат границата между Тихуана и Сан Диего, но на Андрес не му е съдено –настойчиво пробва по разни тайни пътища и все напразно.
Младият дебютант Роберто Перескано обаче само щрихира лошия късмет на кандидат-емигранта, показвайки го сам и малък на фона на внушителна природа, бодлива тел или американски офицер. Камерната атмосфера на несигурност, очакване и надежда той изгражда през отношенията в затворения, опърпан, но уютен свят на зрялата Ела (Алисия Лагуна) и по-младата Ката (Соня Коу), чиито съпрузи са сред щастливците, преминали границата, ала никога повече не се обърнали назад. Попадайки при тях и по-възрастния им приятел Асенсио (Луис Карденас), помагайки в зарзаватчийския магазин на Ела и пиейки кафе, Андрес постепенно открива неподозирана топлота и отзивчивост. Всяка по своему, самотните жени го приласкават – ревнуват, карат се, празнуват заедно, а той праща колети у дома... И е жежко, и е витално, и е весело. А Тихуана е представена далеч по-различно от туристическите реклами – по нищо не личи, че е най-големият град в мексиканския щат Долна Калифорния. Прахта се дипли наоколо, пред дома на Ела стърчат окаяни железа, вони на спарени зеленчуци, но и това си е част от живота...
Филмът е пунктуално взрян в мига, а дълбината му се разкрива чрез постепенното разголване на героите – по-скоро с езика на тялото, отколкото с този на думите. Чудесни актьори! Ритъмът е адекватен на настроението в кадър, а то се мени често – от възбуда, през горчивина до нежност. Перескано прилага опита си от документалното кино, което досега е снимал - разказва темпераментно, лаконично и остроумно, постигайки магичен автентизъм, хем близък до фееричността в “Студената вода на морето” на пуерториканката Паз Фабрега, хем по-плътен.
С оригиналния си ракурс и документален стил дебютантът избягва от тавтологията на тема “пресичане на американската граница от мексиканци”, експлоатирана в сума ти филми, включително и “Вавилон” на прославения му сънародник Алехандро Гонзалес Инярито.
След него, Гийермо дел Торо, Алфонсо Куарон, Карлос Рейгадас, Игнасио Ортиса или Алехандро Гомес Монтеверде, и Роберто Перескано продължава глобалната фиеста на новото мексиканско кино – сурово, неподражаемо, чародейно...
“Без Север”, беше моят филм в Ротердам. Прочее, самият автор също е родом от Оаксака.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”