Академия на неуките
Най-после имаме генерация, за която lifestyle не е сакрална дума. Поколението на късните ’90, към което принадлежа, имаше натрапчивия навик да назовава „култови” имена, места и квазери. Тогава фейсконтролът разграничаваше нивата на елитарност, а „общество” означаваше група от младежи, капсулирана около травмите си или около завишена маниерност. Не отричам всичко с две изречения, но съвсем логично е „архетипната регулация” на историите и илюзиите ни (все още измамно cool и култови за част от родените в средата на 80-те) да бъде иронизирана и развенчана. Най-после имаме журналистическа генерация, която приема със завидно спокойствие кризите на несбъдналия се lifestyle и умее да ги представя забавно.
Този път случването е по радиото. „Академия на неуките” звучи всеки четвъртък от 21 часа в ефира на младото Радио София. Автори и редактори на предаването са студенти от Факултета по журналистика на Софийския университет. Първоначалното впечатление: двойката водещи (различни във всяко издание) не се понасят и след единия час вероятно няма да си говорят извън студиото. Но конфликтът е част от сценария, част от почерка, реплика на онази бутафорна сериозност, която завладява младия репортер, след като два пъти се е показал пред камерите. Затова е и „Академия на неуките”, игра с хрумки, стилове, каузи, ирония към собствения ти опит – все неприемливи практики за официозната медия и нейните тревожности.
После са рубриките, в които усещаме развенчаната „архетипна регулация”: „Малко с Нощна музика” (авторска, но често и хедонистична рефлексия на актуалните и стойностните музикални стилове); „Места” (или как митовете и носталгиите за „култовите места” се превръщат в звуци и забавни истории, онова „риалити радио”, което търсим); „Макроскоп” и „Вещиците” (игра на креативността с науката и технологиите); „Животът зад нещата” (тоталният крах на лайфстайла и автентичните изповеди след него); „Справедлив взрив” (публицистичната призма към студентския живот); „Улични експерти” (животът зад медийните неща); „Азбука” (5-минутната игра на асоциации).
И преди съм писал, че Радио София е пример за по-различно присъствие на обществената медия в големия град още от първите му месеци – с едночасовата игра на измисляне на „Риалити роман“. Затова е и възможно най-доброто убежище за „Академия на неуките”. В младото радио и в младия час няма място за препятствията на формата, тревожността на гласовете, заблудите за овладяно присъствие. А и някога тези четвъртъци ще са част от носталгия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
