Български  |  English

Концептуален танц в безпаричие

 

Ако се вярва на информирани източници, когато четете този текст, една Концепция за водещите столични музеи ще е вече одобрена от правителството на Републиката. Конципирано ще е и предначертано следното:
1. Националният музей на българското изобразително изкуство (НХГ) и Националната галерия за чуждестранно изкуство се сливат в Национален музей на визуалните изкуства. Той се разполага в бившата сграда на Техническия университет (МЕИ), т. нар. Квартал 500.
2. Музеят на София се настанява в бившия княжески дворец, досегашен дом на НХГ.
3. Създава се Национален музеен комплекс „Арсенала” (около сградата на бившия Софийски арсенал, сега Национален музей „Земята и хората”). Там, освен съществуващия музей, се предвижда адаптирането на административната сграда на Арсенала (Щаба) за „Музей на съвременното изкуство”, чиято реализация е предстояща. Предлага се развитие на съществуващия комплекс от сгради с възстановяването на разрушеното през 80-те години двуетажно северозападно крило на „Голямата коларска работилница” и изграждане на подземно фондохранилище между него и Административната сграда. Това би дало възможност за създаване на интегрален музеен комплекс.
4. Музей на тоталитарното изкуство се изгражда в квартал Дървеница на територията на КАТ.
Трябва да призная, че, за разлика от други, подобни ней, концепцията е професионално и задълбочено написана. В нея се обръща внимание на съвременните идеи в музейното дело. Отбелязват се досегашни слабости. Личи искрено желание нещо да се направи – движимото и недвижимото културно наследство и живото днешно творчество да заживеят заедно и смислено.
И тъкмо защото тя притежава тези достойнства, би била чудесна основа за здравословен разговор какво да правим с миналото, притиснати от настоящето. Тук нямам предвид разговори тип „обществено обсъждане” на важни държавни или общински проекти, които са обикновено хаотична говорилня, озвучавана от махленски общественици, чиято функция е единствено да узаконят представения в началото (по правило - лош) проект като „издържал оценката на обществото”. Пледирам за истински професионален дебат – и Министерството на културата трябва да го организира наистина професионално – в който да бъдат застъпени компетентно и алтернативни мнения.
Тук мога да изброя няколко такива, които, ако бъдат представени аргументирано на обществото и политиците, възможно е да стигнем и до други (и по-добри!) решения. Ето ги:
1. Сливането на двете големи галерии е ненужно и вредно, защото ще заличи изграждани с години физиономии. Ще премахне и конкуренцията между тях, което ще се отрази на културния живот в столицата.
2. Музеят на София (право или криво) отдавна вече се мисли в Централна баня. Какво правим с милионите, вложени за неговото устройство там? Апропо, какво правим с Етнографския музей?
3. Трябва ли наистина да има музей на съвременното изкуство? Този еретичен въпрос трябва да се постави. Както и въпросът за музей на тоталитарното изкуство. Какво ще има в него - любимите на Георги Господинов „лимонови резенки” или Стоян Венев, Илия Петров и т.н.!
Искрено се надявам Концепцията да не бъде приета от правителството. Не защото е некадърна. Не и защото е ограничена (НИМ, например, липсва). А защото трябва да се обсъди.
От друга страна, ако е приета, аз на това правителство му имам доверие, че може да се отметне. То редовно прави крачка напред, после в страни, после назад... танцува. Във вихъра на безпаричието, когато концепциите са най-добре дошли.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”