Диана Попова:
1. Кои са най-силните изложби на 2009 за София и страната и защо?
2. Кои са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
3. Бихте ли отличили галерия за изложбената й политика и защо?
4. Кои са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2009?
Изложбата на Недко Солаков в СГХГ определям като най-силна и най-важна за 2009. Изложбата на Дан Пержовски в галерия ИСИ е на второ място – само защото не е на български автор. На трето място поставям „Голямата екскурзия” на Райчо Станев в Гьоте институт.
(Сред най-дискутираните в тази група бяха изложбите на Павел Койчев в галерия „Индустриална” и на Станислав Памукчиев в зала „Райко Алексиев”. Причината, според мен, е, че и двамата художници се движат в изкуството по ръба между пластичното и концептуалното – и най-малкото отклонение води до залитане към бутафорното или съответно - към театралното. Хубавото е, че такъв тип отклонения са изключително редки при тези двама автори.)
От общите изложби нямам фаворит за първо място. На второ място е Shortlist 2009, а на трето - „Отражения от бъдещето” в Пловдив.
(Може би най-дискутираната в тази група бе изложбата „Изкушението чалга” в СГХГ. В нея имаше много качествени работи, но тя не бе изведена на концептуално ниво. Изложбата констатираше наличието на чалга в обществото и живота ни, но не демонстрираше отношение към нея. За разлика от научния труд – например на Розмари Стателова, в който дистанцията е необходима за анализа, изложбата би следвало да даде, или поне да подскаже, позицията на кураторите – което не се случи.)
От историческите изложби на първо място е „Лица на модернизма” в НХГ. На второ място е „Виенският акционизъм” в СГХГ. На трето място е „Пабло Пикасо” в НГЧИ.
(В тази група е най-слабата, според мен, изложба – „Образи от подземието” в НХГ. Не видях смисъл от изваждането на тези „образи” в залите, тъй като нямаше дори бегъл опит да бъдат поставени в контекст и някак обяснени на по-младото поколение зрители. Единствената полза за мен бе, че най-сетне видях „на живо” грамадната „Конференция на ТКЗС”, която познавах само от каталози.)
На първо място като изложбена политика поставям СГХГ. На второ място е новата галерия ИСИ. На трето място е „Хладилникът” – също ново артистично пространство. В Пловдив традиционно е „Баня Старинна”, плътно следвана от галерия „Сариев”.
(Сред дискутираните пространства тук са: спадът в политиката на галерия СИБАНК, който парадоксално започна с преименуването й в галерия „Върхове”; стартът, последван от неяснота около галерия „Индустриална 11”, и откриването на Музейна галерия за модерно изкуство.)
Най-важната дискусионна тема – за музея за съвременно изкуство – през годината печално се заби в глухата улица САМСИ. А тъкмо когато си мислех, че другата важна тема – за критиката в традиционните медии и в интернет пространството – ще набере скорост, в самия край на годината ни връхлетя проекта за... български Лувър. Бих казала, че 2009 беше най-зле именно в дискусиите.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
