Вяра Млечевска:
1. Кои са най-силните изложби на 2009 за София и страната и защо?
2. Кои са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
3. Бихте ли отличили галерия за изложбената й политика и защо?
4. Кои са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2009?
Класация в сферата на изкуството, ако не повод за раздумка, е твърде ограничаваща форма за оценяване в сфера, в която качествените критерии са условности. Затова ще си позволя да набележа само акцентите в художествения живот на 2009.
Годината приключи с разнообразни и интересни събития, които са признак за раздвижване на духовете. Появиха се две нови пространства за съвременно изкуство, като The Fridge и новата галерия на Института за съвременно изкуство, както и чисто новата Музейна галерия за модерно изкуство. Вече, само до края на 2009, два пъти се анонсираха грандиозни проекти за музеи.
В същото време проблесна възможността за още едно пространство за съвременно изкуство (галерия „Индустриална 11”), което почти моментално угасна поради липсата на ясна мотивация и концепция от страна на собствениците. По същата причина галерия Arc Project преустанови дейността си. И двете пространства дадоха повод за въодушевление с появата си, което се размина със стремежите на собствениците, фиксирани в комерсиалния момент на своята дейност.
Галерията на Института за съвременно изкуство е логично продължение на политиката на организацията и възстановяване на дейността им от галерия АТА. Новото пространство предполага случването на интересни събития и предизвиква сериозни очаквания от страна на публиката. Галерията бързо набра скорост с изложбата Техники и проектът Still life на Рада Букова и прескочи в годината с една много интересна изложба: Дан Пержовски („Интернешънъл артист”).
Изключително важен момент за културния живот е да се осветява, дори с по-силна светлина, участието на младите автори. Затова конкурсът за Награда за съвременно изкуство БАЗА като че ли действа стимулиращо. Галерия „Васка Емануилова” направи някои добри акценти в представянето на млади автори: изложбите на Викенти Комитски # 1, Георги Георгиев – Jorrras и Луиза Марган. В този смисъл младите художници показаха повече творчески ентусиазъм от по-възрастните си колеги в конкурса на г-н Руф. Сцена за изява на други двама млади автори като Боряна Венциславова и Бора Петкова предостави и галерията на СИБанк.
Недко Солаков най-накрая зарадва българската публика с голяма изложба. Струва ми се, това е най-голямото участие през изминалата година, което се свързва с едно име.
Изложбите “Отражения от миналото” и “Изкушението чалга” станаха жертва на своята популярност. Вълненията около двете събития, които, трябва да подчертая, минаха с огромен медиен успех, бяха фокусирани повече върху скандала Давид Черни и понятието чалга, отколкото върху самите произведения в изложбите.
Смятам, че България сериозно изостава в интеркултурния обмен, за което държавните институции имат отговорност. Така че изложби, като „Руското изкуство: парадокси на историята”, Тим Улрихс, „Виенски акционизъм. От живописта до действието”, „Аз не търся. Аз намирам: Пабло Пикасо” и Sofia Design Week са просто задължителни за образоването на нашата публика.
Градската галерия беше домакин на няколко много важни изложби през годината. Мениджмънтът в политиката на галерията я изтегля много пред държавните й колеги и дори покрива празнотите в изложбената политика на институциите като цяло.
Пловдив стана повод за културен туризъм заради две интересни изложби: 15 Седмица на съвременното изкуство – Пловдив 2009 (изложбата „After Ego”), „Отражения от бъдещето” - и двете в Център за съвременно изкуство Баня Старинна. Галерия Сариев промени рязко изложбената си стратегия и се насочи към съвременни автори. Друг един обнадеждаващ факт, който трупа бонус за Пловдив като единствен засега културен център, който е в състояние да децентрализира художествената активност.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
