Владия Михайлова:
1. Кои са най-силните изложби на 2009 за София и страната и защо?
2. Кои са изложбите/арт събитията, предизвикали най-негативни реакции?
3. Бихте ли отличили галерия за изложбената й политика и защо?
4. Кои са най-важните дискусионни теми в полето на изкуството, възникнали през 2009?
Едно е сигурно, художественият живот в София (и не само) става по-динамичен. Изкушавам се да добавя - и по-разнообразен. Различни организации и галерии все по-отчетливо очертават свои политики, художествените събития варират, а също и изложбите, както по своите заявки, така и по своите формати, цели и начини на репрезентация. Така 2009 г. бе преди всичко година на избор. Трябваше не само да избираме между едно събитие и друго, да останем в столицата или да отпътуваме към Пловдив, Варна или пък Истанбул и Венеция, но и да избираме между различни представи за изкуство, между борещи се критически и концептуални позиции, за да определим къде сме и какви са инструментите, с които разполагаме, за да осмислим събитията и състоянието на това, което наричаме и мислим днес като съвременно изкуство. Поводи за повдигането на подобни въпроси през изминалата година имаше много.
Самостоятелни изложби: Недко Солаков, куратори Мария Василева и Яра Бубнова, СГХГ; Дан Пержовски, Интернешънъл артист, галерия ИСИ, София. Освен тях, самостоятелните изложби на Георги Георгиев – Jorrras („Да живее Кралят”, галерия „Сариев”, и „Бизнесът идва”, галерия „Васка Емануилова”), „# 1 Викенти Комитски” и Луиза Марган, „Обещаващо поле”, галерия „Васка Емануилова”. С малко по-различни мотиви и критически апарат: Станислав Памукчиев, „Хронотопи”, галерия „Райко Алексиев”, и ретроспективната изложба на Петър Дочев, СГХГ.
Извън представянията на конкретни автори, едни от интересните изложби на 2009, без класация: „Виенски акционизъм. От живописта до действието”, СГХГ; „Техники”, галерия ИСИ, София; „Изкушението Чалга”, куратори Весела Ножарова и Светлана Куюмджиева, СГХГ; „Атлантида I […] Oтражения от бъдещето”, куратор Емил Миразчиев, съкуратор Якоб Рачек, Баня „Старинна”, Пловдив; „На Ръб – Идеалът”, галерия „Сариев”, Пловдив.
На странния въпрос какво предизвика най-негативни реакции - това за мен е проектът Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ), чиято съдба вече не е много ясна.
Галериите са повече от една и „номинацията” е доста различна в мотивите си. Галерията на Институт за съвременно изкуство, София, даде тяло на дълго отстоявана през времето позиция, която, както видяхме и от първата изложба, е свързана с определена представа за изкуство, включваща концептуалната игра, вътрешната критика на жанрове и медии като едни от своите отправни точки. Друга позиция, свързана засега преди всичко с изграждането на публика, динамиката и разнообразния характер на събитията дава галерия „Сариев”. Тази година галерия „Буларт” във Варна също набра сили в тази посока. Към галериите, без да е галерия, бих добавила и „The Fridge”, което продължава тенденцията на създаване на различни artist-run spaces и през годината имаше много активна дейност.
Дискусиите на 2009 за мен продължиха от случая Давид Черни, през дискусията по повод САМСИ, но всъщност за Музея за съвременно изкуство и (не)институционализирането на съвременното изкуство и стигнаха до неслучилата се публично (съвсем) дискусия за арт критиката, повдигната от появата на анонимния блог „Нищо лично”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
