От пръв поглед ( кино), брой 5 (2842), 10 февруари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Където тъгата потъва
Български  |  English

Където тъгата потъва

 
“Студената вода на морето”  (Agusfriademar), 2009, Коста Рика/Франция/Испания/Холандия/Мексико, 80 минути, сценарист и режисьор Паз Фабрега, продуценти: Джийн дес Форетс и Паз Фабрега, оператор Мария Секо, в ролите: Лий Куесада Моруа, Монсерат Фемандес и др.
Награди: “Златен тигър” от Ротердам 2010.
 
В момента, когато в Холивуд са се решавали номинациите за “Оскар” и “Високо в небето” на Джейсън Райтмън (вж. “Култура”, бр. 4 от 2010) е спечелил шест в най-важните категории, в Ротердам гледах световната премиера на негов топографски полюс – дълбоко във водата.
В навечерието на Нова Година млада хетеросексуална двойка среща по нощното крайбрежие на източния Пасифик сладко момиченце. То си измисля биография, а след като ги запленява, изчезва. Тримата са в Коста Рика, но ги сближава само странността (на детето и девойката) и спиращата дъха гледка на океана. Иначе момиченцето, заедно с многолюдното си семейство и съседи, обитава мизерен бивак на брега, а двойката – просторна хасиенда с басейн. Тук са за празниците - той обикаля местността, за да продава на американец парцели, а тя се шляе, плува и не може да си намери място в депресивно мълчание. Затова пък родителите и многолюдната им челяд са бъбриви, шумни, разхлаждат се с бира, плуват и се отдават на живот по нощите – кой както намери за добре, защото ги очаква общата постеля на пода. Момиченцето и братчето й са изтърсачетата и по-големите все ги елиминират от приключенията, но те настояват да са с тях. След буря брегът е постлан с водни змии – гърчат се страховито... Малката сладурана се заиграва с една в тъмното...
Девойката открива бивака и вижда детето. Но пада в една от дупките, изкопани от малките ръчички в пясъка – сдобива се с изкълчен глезен. Идва Нова Година и фойерверките изгряват. Девойката е закарана на шумния купон във вилата, семейството се отправя на селския празник...
“Студената вода на морето”, подобно на доста други латиноамерикански филми, е обречен на профаниране в преразказа, тъй като няма как с думи да се опише мистичната атмосфера на неудовлетворение и виталност. Вълните се разливат – къде агресивно, къде – любвеобилно, растителността се разстила с буйна невъздържаност, а хората са част от пейзажа – с тревоги, екзалтации, нега... Откъслечни фрази, крупни планове, естествени шумове, панорами, екзистенциални конвулсии – сниман в естествена среда, в нисък ключ и радикално автентичен, филмът изглежда като документален. Същевременно социалните параметри на живеенето са показани с импресионистична призрачност. Из тъмнината се стеле душната влага на морен живот, но тя сякаш се всмуква от преживяванията – на всеки му се иска да е на мястото на другия, но не и да се отдели от водата, където тъгата потъва и отчаянието се превръща в екстаз.
Младата костариканска режисьорка Паз Фабрега (вероятно за по-благозвучно е премахнала първото си име Мария) е завършила London Film School и след успешния си късометражен филм Cuilos, сега представи в Ротердам своя пълнометражен дебют. Завидна работа.
 
 
Бел. ред. Подробно за фестивала в Ротердам – в следващия брой.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”