Модернизмът, вечер след вечер
На 20 януари т.г. в Британския съвет ИК "Унискорп" представи романите "Вълните" и "Годините" от Вирджиния Улф, преведени от Иглика Василева (с предговори от Весела Кацарова, която също говори на вечерта). Преводачката сподели, че ако преводът на "Вълните", според обичайната метафора, представлява мост, то от едната му страна са Улф, избирателните права на жените, правото им на труд, разработваният от Шекспир до Джойс английски език, а от другата страна на моста... Там няма почти нищо - българската литература е писана предимно от мъже, тя е земна, дори битова... А във "Вълните" няма класическо действие - абсолютно всичко се случва в съзнанието на шестимата персонажи, като ситуацията се усложнява от факта, че българският език не предоставя онези точни думи за техните психологически състояния, които съществуват в английския. Василева уместно уподоби "Вълните" на телевизор с изключен звук - наблюдаваме две вечери в ресторант на шестимата герои, но въобще не чуваме какво те си говорят - те се досягат единствено в съзнанието си.
На следващата вечер, 21 януари, в литературното кафене на Френския институт Мария Георгиева представи своя превод на "Пленницата" от Марсел Пруст, издаден също през 2009 г. от Издателство "Панорама плюс". Тя заяви, че макар да се издържа единствено с превод, живее луксозно, защото прави това, което обича. А нейната мисия очевидно е да преведе целия романов цикъл на Пруст на български (от препревеждане се нуждаят и първите два тома от "По следите на изгубеното време", представени през 80-те на български ). За Георгиева българският език, като най-богат славянски език, е способен да преведе виртуозния синтаксис на "Обществото на Германт", "Содом и Гомор" и "Пленницата", но преводимостта на културните реалии е почти невъзможна. Както сподели издателката на "Пленницата" Валентина Бояджиева, друга голяма преводачка, "По следите на изгубеното време" е преведен в цялост във всички европейски страни, в т.ч. и Албания. Единственото изключение, разбира се, е България, макар първите преводи у нас на монументалната творба на Пруст да датират още от 20-те години на миналия век. Един от основните репери на дискусията върху хилядите предизвикателства на Пруст, вещо представени от Рени Йотова, Николай Аретов и др., беше публикуваната в "Култура" през 2003 г. статия на проф. Мари Врина, посветена на превода на Мария Георгиева на "Содом и Гомор". Марсел Пруст, "почти роднина" на Георгиева, която вече и хваща грешчиците, неточностите и разминаванията в многото редакции на неговите романи, ще продължи своя път към българския читател отново с марката на безразсъдното малко издателство "Панорама плюс".
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
