Рисунки на жени
Обикновено рисунката (у нас) се възприема преди всичко като подготвителен етап към създаването на крайното произведение или като част от учебния процес. И по тази причина често остава на заден план. Самата рисунка рядко се осмисля като самостоятелно произведение, а изложбите от рисунки като цяло са изключение. В класическия периметър на отношение към рисунката се вписва и изложбата „Следите на стила: Между модела и тялото” в галерия „Васка Емануилова” (15.12.2009-28.02.2010). В нея са събрани етюди, скици и подготвителни рисунки, изобразяващи голи (предимно женски) тела. В някои от тях обаче е търсена и завършеността на самостоятелното произведение. Различното в тази изложба е, че включва само рисунки на жени-художници от началото до 90-те години на ХХ век. Интересът на кураторките Милена Балчева и Владия Михайлова е обоснован с това, че „женското изкуство” обикновено се разглежда като специфичен проблем, макар и жената у нас да е допусната до образователната система по изкуство и часовете по вечерен акт доста рано и да работи през годините наравно с мъжете. Към това бих добавила и нещо, което за мен винаги е било доста любопитно – толерирането и отличаването на „мъжки тип” рисуване у жените, но това е проблем на съвсем друго изследване.
Фокусът в подбора на кураторките в случая е съсредоточен върху „голото тяло и неговото творческо осмисляне между учебната задача и произведението, както и между натурата и въображението”. Те са подходили хронологически, поставяйки в основата борбата за равноправие на младите възпитанички на Държавното рисувално училище в края на ХIХ век, когато те са искали да бъдат допускани до часовете по рисуване на голо тяло наравно с мъжете. Елисавета Консулова-Вазова е една от първите, които се обявяват срещу това ограничение. Тя дори се среща с тогавашния директор на училището проф. Иван Мърквичка и в крайна сметка е постигнат успех.
В изложбата може да се проследи отношението към рисунката на различни поколения художнички (общо 17): от началото на века, годините между двете световни войни, както и времето след 50-те до края на 80-те години. Така виждаме чисто етюдния стремеж към точно отразяване на натурата (Елисавета Консулова-Вазова, Руска Бобева) или живото скициране, което придава по-голяма непосредственост и характер на рисунката (Донка Константинова, Вера Недкова, Васка Емануилова). В по-късните рисунки на Жана Костуркова, Златка Дъбова, Лиляна Русева, Катя Костова, Надежда Кутева, Десислава Минчева пък можем да видим как те изследват определен проблем, подход, движение, композиция, колорит, което е стъпка към постигане на самостоятелност на рисунката. Такова „самостойно” излъчване имат рисунките на Миглена Александрова и Мариана Маринова.
Изложбата представя един от възможните погледи към женската рисунка на ХХ век и според мен отваря поле за следващи издания на същата тема.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
