Български  |  English

Младостта царуваше

 

Истинското постоянство” от Хайдн - педагогически проект на Софийската Опера и Опера студио.
 
В юбилейната година на Йозеф Хайдн (200 години от смъртта му) се ражда идеята за европейска копродукция на „Истинското постоянство” (“La vera costanza”). Най-напред се представя в Кралския театър - Мадрид, където прочутият диригент Хесус Лопес-Кобос подготвя младите музиканти и певци. Постановката е на Елио де Капитани, сценографията – на Карло Сала, костюми – Фердинандо Бруни и художествено осветлени - Нандо Фриджерио. Освен в Испания, играна е в Тревизо, където се провежда международният конкурс „Тоти дал Монте”. Именно тук журито е избрало Федерика Карневале, лауреат на конкурса, за ролята на Розина. Предстоят спектакли в Италия - Реджо Емилия, Белгия (където са изработени декорите) – Лиеж, и Франция –Руан и Сент Етиен. Според условията на проекта, задължително е участието на млади изпълнители. По идея на Пламен Карталов, който впрочем е поставил за пръв път у нас тази творба на Хайдн още през 1972 (също със студенти от Консерваторията), бе подбран и специално подготвен Младежки оркестър към Софийската опера и НМА ”Панчо Владигеров”.
Софийската реализация на „Истинското постоянство” предизвика у мен емоция както при отгръщането на албум с красиви картини. Всяка разтворена страница те пренася в някакво далечно време, а изобразеното е запечатало разнообразни непретенциозни ситуации. Запомняш образите, характеристиките им, костюмите, които са впечатляващи, но някакъв логично развит, мотивиран сюжет - не, такъв няма. Има сглобена - не особено сръчно, твърде банална историйка, типична и за барока, и за дворцовия класицизъм. Сюжет, в който задължително са включени и противопоставени аристократи и простолюдие; често герои се появяват и изчезват без мотивировка. Пиеса преди всичко за наслаждение – от музика и игра. Затова пък най-яркото в творбата е съвършеният изказ на емоциите и финият музикален рисунък на образите. Какво пиршество на Хайдновата музикална фантазия, колко красиви, изящно изваяни мелодии – във вокалната и оркестровата част! Слушаш и си мислиш за непреходността на истинското, голямото изкуство, на една, макар и доста забравена, естетика, която все пак не е загубила уханието си. Е, вярно, всичко, което се случва, е наивно, краят е предизвестен, моралитето е налице, схематичността – също. Но колко страст, решителност, мечти, тъга, мъка има в музиката на тази drama giocoso, типична за XVIII век. От това, което звучи, особено в оркестъра, личи гениалният музикален драматург. И сигурно Хайдн щеше да напише не по-малко велики от Моцартовите опери, ако не беше, за съжаление, придворен музикант на княз Естерхази, ако не бе задължен да се съобразява с вкуса и изискванията му. Още е далеч „Сътворението”, а операта „Истинското постоянство” вече демонстрира дълбочината на емоцията и нейния музикален еквивалент, перфектна форма, хармонични новости и широк спектър от оркестрови похвати. Които Хайдн ще развие в късното си творчество и ораториите.
Операта е изпълнена през 1779 г. и в края на същата година оригиналната партитура „загива” в пожара на театъра на Естерхази. Реконструирана е от Хайдн през 1785, когато отново се играе (21 пъти!) и до края на века се представя още в Братислава, Пеща, Виена, Бърно и Париж, адаптирана на френски. После, за век и половина, е забравена. Едва през 1959 г., по случай 150-годишнината от смъртта на Хайдн, големият диригент Курт Мазур възкресява творбата в немска редакция. От 70-те години на ХХ век започва сценичният й живот, записана е с диригента Антал Дорати.
В софийската премиера се откроиха диригентът Деян Павлов, Младежкият оркестър и постановъчната работа. Вече споменах, че смятам музиката за доминираща, много красива, интересна като мелодика, хармония, ритмика, далеч изпреварила в образно-емоционалната си субстанция либретото и времето. Деян Павлов е осмислил партитурата в детайли, очевидно осъзнавайки огромната значимост на музикалния компонент. Младите инструменталисти свириха ентусиазирано, уверено, хубаво... Певците също са работили здраво, с жар и отдаденост. Затова имаше стройни, спяти и красиво звучащи ансамбли – особено големите, които преобладаваха. Наистина отлично представяне, плод на ползотворна студийна работа. Младостта царуваше. Смятам, че диригент като Деян Павлов незаслужено е встрани от активния музикален столичен (и не само) живот. С тази интерпретация, за която е нямал голям избор от образци на предшественици и съвременници, Павлов убедително и категорично доказа таланта си.
Сред младите певци несъмнено доминираха Федерика Карневале с интерпретацията на лиричната Розина и Николай Моцов (граф Ерико), артист с име и биография, който изпя с красива фраза и много нюанси ролята си. Вера Гиргинова пресъздаде ефектно капризната баронеса Ирена, а Ростислав Байрактаров е постигнал синтеза на вокална и артистична изява в образа на рибаря Масино. Чудесен актьорски е ексцентричният селски богаташ Вилото на Илия Илиев, комуто обаче предстои още работа във вокалната емисия; Вяра Димитрова бе ефектна Лизета - една предшественица на Моцартовите Сузана, Церлина, Деспина; и предизвикателен Маркиз Ернесто на Пламен Папазиков. В следващите представления ще се включат още млади таланти от НМА ”Панчо Владигеров”.
Без съмнение, идеята на международната продукция се е реализирала отлично и е великолепна възможност за навлизане на студенти и млади певци в практиката на оперния театър, в професията оперен артист. Една специализация за усвояване на не особено изучавания у нас оперен стил на XVIII век (изключение прави Моцарт). Дано има и нови подобни проекти.
 

 

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”