Български  |  English

Почит към Екатерина Йосифова

 

На 22 януари т.г. се проведе Националната научна конференция "Екатерина Йосифова в българската литература и култура", организирана от департамент „Нова българистика” на НБУ. Тя е седмият по ред форум от модула “Персоналии” на научно-изследователската програма “Литературата на Народна република България (1946–1990)”.
Михаил Неделчев сподели спомените си от акция на провинциални правоверни графомани от Кюстендил, които в писмо до Тодор Живков протестират срещу критическата защита на дебютната книга на Йосифова „Късо пътуване”. Пламен Дойнов представи разбирането си за критическите практики по време на социализма като препоръка към писането на авторите – за него чрез термина „тиха лирика” (Пенчо Данчев) се прави типична ценностна сегрегация. Изследователят описа как доктрината допуска Екатерина Йосифова, но и тя допуска доктрината в себе си, отказвайки се впоследствие от някои алтернативни търсения, характерни за дебютната й книга. Митко Новков се представи като любител на литературната метафизика и затова предпочете да обсъди мита (в случая – диренето), ритуала, разказа, усещането и стиха на Йосифова като шест пласта на надграждане на нейното лирическо слово. Той направи етимологичен каламбур с името на поетесата (Екатерина/Катарзис) и назова поезията й „общителна” и „отворена”, без ясни рамки и граници... Иван Теофилов призна, че изключителното майсторство на примата на българската поезия се дължи на факта, че лириката е нейната биография. Иван Цанев поправи Дойнов: критиката не е имала значението, което той й приписва, а стихотворенията на Екатерина Йосифова никога не са били компромис. Той сподели усещането си, че нейната поезия е като „гора с елфи”. Георги Господинов благодари на Теофилов, Цанев и Йосифова за поетиката на тяхното поведение, говорейки за античния аристократизъм на първия и радикалната самотност на втория творец. Като присъщ на Йосифова той определи „кроткия анархизъм” и възхвали нейната несигурност и колебливост, в които има истинска безкомпромисност. Десислава Неделчева размишлява върху феноменологичните капани в поезията на авторката, върху ироничното успоредяване на противоположности в търсене на равновесие. Тя аргументира наблюдението си, според което всеки следващ стих уточнява предходния. Биляна Курташева изложи елегантно тезата за самоналожената аскеза у Екатерина Йосифова, благодарение на която тя усилва неловкостта на битието - и определи писането й като „поетика на малките епифании”, осъществявана с ирония и самоирония. Литературната историчка се спря върху проблема за възвишеното/сюблимното у Йосифова, когато говори за тесничката къща на планетата. Курташева изтъкна интуицията си, че налице са стихотворения, благодарение на които през 80-те читателят е разбирал какво точно значи понятието екология.
Две важни наблюдения сложиха чудесен финал на форума: Михаил Неделчев говори за „небрежността” у Йосифова като „максимална полемична напрегнатост” на нейните стихотворения, а Пламен Дойнов заяви виждането си, че ако днес голямата поетеса се разходи за малко по софийските улици, то навсякъде тя ще среща свои законни и незаконни литературни „деца”, представители на „новия автентизъм”.
Научните доклади, посветени на творчеството на Екатерина Йосифова, ще бъдат публикувани в книга с марката на ИК „Кралица Маб”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”