От пръв поглед ( кино), брой 2 (2839), 20 януари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Пфайфър и любовната педагогика
Български  |  English

Пфайфър и любовната педагогика

 

“Шери” (Chéri), 2009, Великобритания/Франция/Германия, 92 минути, режисьор Стивън Фриърс, продуценти: Бил Кенрайт, Андраш Ханари, Том Маунт и др.; сценарий Кристофър Хемптън (по романите на Колет “Шери” и “Краят на всички Шери”), оператор Дариуш Хонджи, художник Алън Макдонълд, музика Александър Деспла, в ролите: Мишел Пфайфър, Рупърт Френд, Кати Бейтс, Фелисити Джоунс и др.
Края на 2009 у нас ще запомня с феноменалното екранно присъствие на две актриси: Мерил Стрийп в “Джули и Джулия” (вж. “Култура”, бр. 44 от 2009) и Мишел Пфайфър в “Шери”. На свой ред тези твърде различни филми са обединени от чувствената музика на Александър Деспла.
След като със сценариста Кристъфър Хемтън Фриърс създаде забележителната адаптация по романа “Опасни връзки” (1988) на Шодерло дьо Лакло, с “Шери” са се обърнали към друг скандален френски автор – Колет. Известна със сексуалната разюзданост в прозата си като един от знаците на Бел епок, писателката тук звучи колкото еротично-иронично, толкова и романтично – на екрана вилнее сладострастие, туширано от чувствата, представени като лабиринт от невъзможности.
Затвореното куртизанско общество, изпълнено с лукс и интриги и лишено от социален хоризонт, е показано чрез две представителки на най-древната професия с различна степен на просперитет. Леа дьо Лонвал (Мишел Пфайфър) е неустоима, макар и застаряваща самотно красавица. Шарлот Пелу (Кати Бейтс) е състоятелна дебелана с амбиция да интегрира единствения си син Шери (Рупърт Френд) сред елита. Отдавна излязла в пенсия, тя тъне в майчина любов към Шери, в парвенюшки комфорт и лицемерие. Затова пък Леа изобщо не залага на мнимата добродетелност – набързо омагьосва и за шест години “открадва” младичкия, инфантилен и безпътен младеж. В леглото и с душата си го превръща в мъж. Но майката не дреме – плаща подобаваща сума на друга бивша колежка и го оженва за благовъзпитаната й дъщеря Едме (Фелисити Джоунс). Само че сметките й излизат криви...
Гледали сме не един и два филма, където мъжката младост е третирана от жените като дижестив – стратегия на вечната война между половете и съпротива на остаряването през любовната педагогика. Тази тенденция е лансирана преди всичко от френското кино: “Пианистката” на Михаел Ханеке, “Вятърът на нощта” на Филип Гарел, “Тази любов” на Жозе Дайан... Напоследък обаче се мярка и в Холивуд. Но в “Шери”, въпреки възрастовата уязвимост на Леа, тя е не просто тактик, но и храбър войн в емоционалните баталии. Поразителна е Мишел Пфайфър в елиминирането на крайностите (свян или агресия) – тя е истинска емисарка на Купидон. Гола или нагиздена, изкусителна или тъжна, в едър или общ план, актрисата раздава щедро обаяние. Както обикновено, и Кати Бейтс е прелестна – този път е простакеса, отритната дори от сина си. Затова пък младичкият Рупърт Френд е гротескно неравностоен на своите партньорки.
Филмът на моменти изглежда сладникав, да не кажа блудкав, но е забавен с интелигентния си сарказъм и красив с разпасано-омайния шик на Бел епок. Само че е далеч от проникновението на „Опасни връзки”, та дори Мишел Пфайфър да е къде-къде по-бляскава.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”