Български  |  English

Византийският човек е постмодерен?

 
Homo Byzantinus?”. Съставители: Албена Миланова, Веселина Вачкова, Цветелин Степанов. Военно издателство, 2009.
 
Елегантният сборник с провокативно заглавие Homo Byzantinus?” ще привлече погледа на читателя най-напред с изисканото си оформление. Художникът Ивайло Тасев е изработил корица, напомняща изящен пeргаментов лист, върху който византийска колесница, впечатляваща възстановка на Текла Алексиева, преборва границата (и реална, и имагинерна) между Някога и Днес. „Тази квадрига препуска!”, отбеляза проф. Маргарита Ваклинова, представяйки официално книгата в края на миналата година в Зала 1 на Ректората в СУ „Свети Климент Охридски”. И сетне добави, че вижда качени в нея авторите на включените в изданието доклади...
А иде реч за съмишлениците от Работна група „Византия”, създадена през 2004 година по инициатива на младите (според българските) и зрели вече (според световните) критерии наши учени д-р Албена Миланова, д-р Веселина Вачкова и доц. д-р Цветелин Степанов. Привличайки специалисти от различни области на знанието – историци, археолози, филолози, културолози, изкуствоведи, етнолози, юристи, насърчавайки за работа студенти, специализанти, докторанти; и като успяват да оправдаят доверието на парижката Fondation Maison des Sciences de l” Homme (Програма Мелон), инициаторите на Групата реализират достойна за завист активност: два колоквиума с международно участие - „Византия в собствените й очи и в очите на Другите” (2005), Homo Byzantinus?” (2007) и тазгодишната международна конференция „Памет и забрава във Византия”. Видно е, че още с формулировката си изследователските теми недвусмислено акцентират върху интердисциплинарния подход към проблематиката за Византия и византинизма. А презентациите и дискусиите по време и на трите форума доказваха, че участниците наистина възприемат наследството на ромеите като ценност, която не бива да бъде затваряна в (хронологично) първа зала на европейските музеи на Средновековието, понеже е окончателно застинала и отминала...
Homo Byzantinus?” се появи само година след едноименния колоквиум като продължение на сборника от по-ранната изследователска среща. Както подчерта на премиерата му проф. Ваклинова, той представя „младата мисъл на България”, изявена със страст, оригинално и интригуващо. И не само за научна консумация. Всеки читател, който би искал да опознае по-добре себе си и не е престанал да си задава въпроса „Защо сме такива?”, ще открие обилие от материал за размисъл и основания за преоценка: защо и днес на Балканите е по-важно да познаваш - и проумяваш - скритите механизми, подводните течения и неофициалната версия на събитията; защо в тукашните ширини е напълно невъзможна всякаква еднозначност, предизвикваща крайна екзалтация; защо познатото от съвсем близкото минало понятие „град от селски тип” не бива да бъде товарено единствено с негативен смисъл и че проява на елементарност е феноменът да се обяснява със „здравите селски корени” на българина... Почитателите на конкурсите за красота ще могат да поразмишляват защо зад лъскавата видимост на подобни селекции прозират властови амбиции, съпроводени с напъни за аристократизъм. Противниците на разводите могат да открият изпробвани варианти за неутрализиране на злощастния брак, а почитателките на женските списания и вестници - прототипи на най-интригуващите материали в тях.
Резултат от изследователските усилия и нестандартния, според определението на проф. Ваклинова, подход на Работна група „Византия”, сборникът се явява и предшественик на вече сътворения като устна словесност негов наследник, предвиден да се появи през тази година под заглавие „Памет и забрава във Византия”. На незапознатите с четените на конференцията доклади предстои удоволствието да научат дали само от немарливост червената звезда от някогашния Партиен дом бе „изоставена” в използвания за отходни нужди заден двор на Централната софийска баня, защо всъщност не е парадоксално цветно изображение на мартеница да се появи върху уличен некролог, как артефакт, непонятен по съдържание, но разпознаваем външно като византийски, може да е траен щемпел за качество... Изкушените в проблематиката ще намерят множество конкретни примери за симбиоза на византийското с местните традиции на българи, сърби, грузинци, руси, даващи основание на Групата да отстоява убеждението, че: „византийският човек (който е грък и римлянин, но и българин, сириец, грузинец, арменец, сърбин, руснак, влах) не само че е съществувал, но може би съществува и днес”.
 
P. S. Уважилите представянето на Homo Byzantinus?” преживяха и допълнителна, по византийски естетска наслада – да опитат сладкиши, маслени разядки, обогатено с билки вино и тонизиращи отвари по оригинални средновековни рецепти от Западна Европа. Предстоящата публикация на рецептите ще покаже, може би, че от гледна точка на византийския човек, оригиналността е твърде съмнително понятие. Тъй като “новото” е творчески прекодирано старо...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”