Български  |  English

Битка без победител

 

Само израелско-палестинският конфликт има по-дълга история от мизерната епопея на отстояването на сградата, в която играе НДТ “Сълза и смях”: първо от рода Данови, днес от друг културен институт, какъвто би трябвало да е читалище “Славянска беседа” – законен собственик на сградата с неимоверни претенции за наем на салона.
Случката се развива в центъра на столицата, на улица “Раковски”, и продължава вече почти 20 години. Всичко започва със закона за реституцията, който не прави никакво изключение за сгради с общонационално значение, културни паметници и т. н. Така българите овчедушно се лишиха от Агушевите конаци (нещо абсолютно недопустимо, според мен), от редица, често пустеещи след това сгради (вж. „отвоюваната” сграда на Данови, например). Прав е Петър Маринков, който на специално свикана и масово посетена пресконференция на 11 януари, в присъствието на зам.-министъра на културата Димитър Дерелиев, каза, че както и да се реши този конфликт, той утре може отново да избухне, защото са необходими законодателни гаранции, които няма кой друг да инициира, освен Министерството на културата.
Но докато това стане, ако изобщо стане, двете страни в конфликта трябва да потърсят разумния компромис – загрижени за културата, а не за нечии икономически интереси. Защото от ситуации като тази губим всички. От беднотия ще се изпокараме помежду си, вместо заедно да потърсим онези параметри на реформа – както на театрите, така и на отдавна загубилите своето предишно значение и престиж български читалища – която ще даде възможност на всички културни институти да работят за полза на гражданите, а не да водят помежду си жалки и безсмислени спорове. Още повече, че подобни случаи има и другаде в страната, на което обърнаха внимание от Съюза на артистите в България.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”