От пръв поглед ( кино), брой 1 (2838), 14 януари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Зрелищен примитив
Български  |  English

Зрелищен примитив

 

“Аватар” (Avatar), 2009, 161 минути, САЩ, сценарист и режисьор – Джеймс Камерън, продуценти: Джеймс Камерън, Джон Ландау; оператор – Мауро Фиоре, музика – Джеймс Хорнър, художници: Рик Картър, Робърт Стромбърг; специални ефекти: Райън Банфийлд, Дев Буут и др.; визуални ефекти: Ейдъл Абада, Дейвид Абъд и др.; в ролите: Сам Уортингтън, Сигърни Уивър, Мишел Родригес, Джовани Рибиси, Зое Салдана и др.
 
Човечеството е в поредната си филмова еуфория. Присъствах на невиждано стълпотворение за кино в мола на “Стамболийски” – родители и деца, влюбени и самотници, въоръжени с огромни кутии пуканки и кола, се редяха на опашка – едни за билети, други – за влизане на “Аватар” в разните зали. Само че автентичното преживяване е в IMAX 3D. Слагаш очилата и чао, земен свят. Ти си във филма. Уникална емоция. Технологично “Аватар” е умопомрачителен – стотици специалисти по всякакви ефекти са сътворили алтернативен свят за любителите на зрелището, та дори да не си падат по фантастика. И в крайна сметка, това си остава единственият смисъл да изгледаш до края обидно тъпия кич.
Както “Аватар” задава стандарти за бъдещето на филмовите технологии, така старият касоразбивач Камерън се завръща със сюжет, по-плосък и от “Титаник” – през 2154 се води люта битка на планетата Пандора между Корпорацията (алчното човечество) и триметровите сини, силни и грацилни на`ви (хуманоиди с широкоплоски носове, щръкнали уши и котешки опашки). Пришълците, незнайно защо, се стремят към някакъв свръхскъп минерал, местните логично защитават свещените си земи. За да бъде агресията на земляните ефикасна, т.е. да изучат отвътре врага, те прилагат аватари - изкуствено създадени тела от ДНК на определен човек и на местните. Влизаш във високотехнологичен сандък и излизаш на`ви. Така морският пехотинец с парализирани крака от друга война (препратка например към “Ловецът на елени” или “Роден на 4 юли”), редник Джейк Съли (Сам Уортингтън), се развихря здрав, прав и неустоимо смел – до влюбване с дъщерята на вожда Нейтири (Зое Салдана) и сприятеляване с недружелюбната ботаничка и шефка на програмата “Аватар” д-р Грейс Аугустин (Сигърни Уивър).
Близо три часа си въвлечен в баталии с машинарии, кислородни маски и торук-вихрогони из пренаселената от флора, фауна и заклинания джунгла на Пандора. Толкова е шеметно и шарено, че на моменти свят ти се завива.
Героите са представени дюс – няма движение в мотивациите им, има само пълен напред: дързост, любов, ревност, свирепост... Филмът е с претенция да е антимилитаристичен, екологичен и хуманен, но е безпомощен в лансирането на една кауза дори.
Ясно е, че Камерън се състезава с “Междузвездни войни”. Но ако едно време фантастично-приказният епос на Лукас промени критериите ни за кино и благородство на екрана, сега “Аватар” демонстрира зашеметяващ мащаб без полъх оригиналност. Нещо повече - на неговия фон дори “Джурасик парк” на Спилбърг е смислен. Друг е въпросът, че Борис Стругацки вече обвини автора на “Аватар” в плагиатство, още преди да е гледал филма...
Фактът, че в салона единици се смеехме на чутовната глупост, ми подсказва, че Камерън отново точно се е прицелил – дай й на публиката зрелище и примитив и тя те възхвалява. А пък страховитият боксофис, надминал 1 милиард щ. д., е доказателство за това предположение. Жалко за човечеството. Нека си чака продълженията на “Аватар”. Няма да ги гледам, живот и здраве. Прочее, както е тръгнало, няма да е шок, ако филмът обере тазгодишната “Оскар”-реколта.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”