Con.tempo, уикенд за съвременно изкуство, Варна, куратор Дора Дончева, 23-25 септември 2009.

 

Ангел Карагьозов (1978, Варна), Анелия Кондова (1981, Варна), Васил Тоновски (1976, Варна), Венелин Шурелов (1977, София), Велика Петрова (1977, Варна), Георги Ангелов (Варна), Димитър Трайчев (1952, Варна), Fars&Mouse (1989, Варна), Евгения Сърбева (1984, София), Ирена Димитрова (1980, Варна), Калоян Илиев-Кокимото (1979, Варна), LEMEH 42 (1978, Италия), LaMigra trio (Варна), Майкъл Юйънг О (1976, Канада), Петя Савова (1981, София), Петър Минчев (1979, Варна), Пламен Соломонски (1970, Италия/България), Рая Георгиева (1978, Варна), Ребека Лейн (САЩ), Румен Димитров-Попа (1965, Велико Търново), Самуил Стоянов (1975, Добрич), Юлиана Хичева (1980, Варна).

 

Галериите „Буларт”, „Витра”, „La Papillon”, „Осем”, Клуб „Ментол”, Артсалон на Радио Варна, Клуб за детско творчество ”Щурче”, книжарница “Shakеspearе & friends”, Музей на куклите, Music Café Look, oтдел”Изкуство” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”, Студио за графичен дизайн „Сталкер”, фасада на ул. „Шипка”.

След триеналето, биеналето, месеца, седмицата и прочее времеви категории за визуални изкуства, вече и уикендът претендира за подобен оценъчен статут. Заяви го първият Con.tempo weekend за съвременно изкуство, който обсеби края на седмицата 23 – 25 октомври във Варна. Проявите откроиха различни творчески търсения в областта на съвременното изкуство и тази идентификация с актуалната естетика бе особено важна за организаторите от фондация „Рая Георгиева”, сдружението за международен културен мениджмънт „Морско синьо” и галерия „Буларт”, подкрепени от вестник „Народно дело”, Радио Варна и специализирания портал за литература и хуманитаристика „Liternet.bg”. Уикендът е само първата от серия инициативи, с които фондацията, учредена в памет на талантливата, починала неотдавна само на 30 години, скулпторка Рая Георгиева, ще се опита да вдъхне живот на нейната мечта за създаване на общество за изява и подкрепа на млади творци. „Налага се да го направим вместо нея, заради нея и заради всички други талантливи млади хора”, каза сестрата на Рая и куратор на проекта Дора Дончева при откриване на Уикенда за съвременно изкуство с изложбата „Бяло”. Непоказвани досега, изящните творби от ръчна хартия - една неочаквана медия за Рая, която обичаше камъка като изразно средство, разкриха още едно от творческите лица на художничката.

Con.tempo уикендът си постави конкретната цел да привлече вниманието към актуалните артистични практики, като в три дни „чрез качествен художествен продукт създаде адекватна снимка в компресиран формат на тенденциите в творческите търсения на младите автори и набележи посоките в развитието на художествените процеси”. В амбициозното начинание се включиха 22 млади творци (до 35 години) от България, Италия и Канада с над 20 артистични проекта в различни жанрове и техники: видеоарт, мултимедия, пърформанс, обект, дигитален принт, анимация, колаж, инсталация. Освен заменения с друга проява концерт на Heterogay, замислената програма бе изведена докрай - включително лекцията на изкуствоведката Ребека Лейн за американския минимализъм като основоположник на съвременната рецепция за модерно изкуство, литературната среща с „Швейкспир открива силата на трансцендентното” на Васил Тоновски и Георги Ангелов (поетично четене и акордеон) и навременният разговор между участници, публика и представители на общината и други институции на тема „Културните процеси във Варна, методи и техники за взаимопомощ”.

Програмното съдържание на Уикенда за съвременно изкуство предполагаше повторение на някои и добавяне на нови теми през следващите дни, като няколко от общо 14-те Con.tempo територии смениха визията си два или дори три пъти. На Con.tempo очевидно не му липсваха нито темпо, нито гъвкавост и тъкмо тези качества го изведоха от скуката на казионните изложби. Около събитието се оформи разнородна общност, която, заинтригувана и въоръжена с необходимия за случая пътеводител, се отправи към указаните места за съвременно изкуство. Споделянето на очаквания и впечатления по време на това пътешествие предразполагаше към общуване и този неформален, неинституционален и донякъде интимен характер на Уикенда бе усетен от всички. По първоначални данни различните прояви на форума са били посетени от над 1500 души, сред които професионалисти, ценители, местни и (за отбелязване) чужди граждани, пребиваващи постоянно във Варна, гости от други селища. Намериха се и задължителните недоволни (предимно сред по-възрастните), които очакваха естетическите им (а и двигателни) усилия да бъдат възнаградени, ако не с богат коктейл, то поне с атрактивни откривания. Con.tempo разчиташе обаче не на атракцията във встъпленията, а в съдържанията. Последните всеки трябваше да разкодира сам и за някои случайни посетители това се оказа непосилно. Припламна дори спор за необходимата доза комуникативност и свързаното с нея присъствие на английския език в българското съвременно изкуство (повечето проекти бяха двуезични, но някои работеха само с английски език). Забавната ситуация, провокирана от наситените с асоциативност дигитални колажи на Петя Савова “Addicted to…” открои за сетен път поколенческите разлики и трудно изкоренимата представа за лесно разпознаваемо изкуство, из/останала от времето на соц-а.

Разбира се, Con.tempo живее в своето време, на своя територия в http://www.contempo-weekend2009.blogspot.com, изразява се със свой език, разрешава си известна самонадеяност и още повече припряност, допуска грешки в правописа и превода, но не се притеснява от тях, както и не пропуска случай да се забавлява – последно в организирането на томбола „Съвременно изкуство за 1 лев”, като през цялото това време търси спонсори, съмишленици и аудитория. Мнозина творци, особено тези, които се занимават със съвременно изкуство, биха завидели например на многобройните почитатели на Калоян Илиев – Кокимото (за трите дни около 500), които дойдоха в Music Café Look, за да видят неговите дигитални фотоколажи „Тhe totaly new/old vision by Кokimoto industry project”. Критичният поглед към лайфстайл културата, масмедиите и урбанизма, заедно с оригиналното колажиране на образи и техники, характеризират стила на този интересен автор, който вече е заслужил признанието на няколко международни форума за графични изкуства. Що се отнася до английските заглавия, не само у Калоян Илиев те са съществена част от ироничния скепсис на съвременния творец, прозрял фалшивите митове, на които днешният човек е подвластен.

Подобни послания излъчва и видеото „PS TV Market” (Награда на Radio France Internationale) на Пламен Соломонски, в което героят, следвайки познатата реклама, смила в миксер абстрактна творба, затваря остатъците в буркани и продава достъпно за хората изкуство. Венелин Шурелов (награда на M Tel за съвременно изкуство, 2009) изгражда видеотворбата си „Fusion” в съвсем различен стил, близък до внушенията на философска притча. Тя разказва за илюзията на собственото отражение и трудността да запазиш интегритета си, за сливането и отдалечаването между човека и неговото alter ego. Докато поетичната, носталгична и същевременно визионерска композиция „Possible Cities” (мултимедия и инсталация) на италианските художници от групата LEMEH 42 интерпретира екологичните и климатични промени, заплашващи бъдещето на планетата, канадецът с южнокорейски произход Майкъл О преподрежда олимпийската класация според красотата на костюмите в „Най-добрият ансамбъл – Атина 2004”. Въобще, вкусът на Варна към новите технологии, дължащ се донякъде и на успешно развиващия се тук Международен видео арт фестивал „Видеохолика”, се прояви и при Con.tempo – освен в селекцията, и в познаването на материята от публиката.

Важно е тук да се отбележи, че застъпените в Уикенда за съвременно изкуство актуални тенденции за изразяване нямаха намерение да оспорват класическите средства, нито да отричат постиженията на предишните поколения.

Приемствеността бе заложена още в поканата за участие, извън възрастовото ограничение, към такива емблематични фигури от артистичния живот, като Димитър Трайчев (Студио за графичен дизайн „Stalker”) и Мария Зафиркова от Варна и Румен Димитров – Попа (Група „Дупини”) от Велико Търново. С „Three Times Maria” варненските артисти концептуализираха самите себе си, а Попа направо пресели Европа в задния двор на Сталкерите. Своите „Обекти от камък” той донесе от различни европейски страни, където през тази година е участвал в симпозиуми по скулптура.

Едни от най-интересните Con.tempo проекти останаха свързани с такива традиционни езици, като живописта и керамиката. Петър Минчев отправя в „Без заглавие (два флага, фотография, живопис – авторска техника) дистанциран поглед към скучния ванкувърски пейзаж в иронична диспозиция спрямо канадската мания по екзотично изкуство.

Както при него, така и при Анелия Кондова, сериозното образование и интерференциите между родната и различната култура засилват чувствителността и критериите на артиста при овладяване на екзистенциалните смисли. В „Усещане за време” (керамика, инсталация, текст) Анелия Кондова обвързва сферата като форма и обем с философски категории за „баланса или привидната съвместимост на нещата”. Тя работи дълго над този проект, защото иска да е сигурна в прозренията си за „Детето в нас. Хаоса и хармонията, в които се раждат най-безумните идеи. Праволинейността, от която често се плашим и наричаме ежедневие. Облагородяващата сила на съзерцанието”. Резултатът е една ефирна изложба, в която керамиката въздейства по-съвременно от редица други съвременни медии. Още едно доказателство впрочем за това, че самовглъбяването в ocio - личното време, в което човек се оттегля, за да вникне в същността, е задължителен етап за доброто изкуство.

С това разбиране като съществен елемент от придобитата опитност за регионално случване на съвременното изкуство в българска среда, първият Con.tempo уикенд за съвременно изкуство се отправя към второто си издание през май 2009 година. Експериментът - креативен и амбициозен, съзнателно ограничен във времето, но адекватен на него, продължава. Защото знае, че това е единственият начин да си изгради авторитет.

- В Con.tempo с предимство бяха представени проекти на млади художници, като голям процент от тях са живели и получили образованието си в чужбина, специализирали са в едно или друго направление.

Прави впечатление социалната ангажираност на творческите търсения: политическа сатира, проблеми на алиенацията, модни икони и медийни митове, философски размишления за битието и Аза.

Дигиталните медии като инструмент за овеществяване на творческите изследвания - колаж, фотография, видео, инсталация, все повече привличат художниците.

Разбира се, Уикендът за съвременно изкуство е само малка част от целия творчески поток у нас, за да се правят някакви генерални изводи, но може да се очертаят тенденции и да се отбележи в частност навлизането на свежа струя във варненските артистични кръгове, която съживи оптимизма ми за културно съществуване в адекватен контекст.

- Говорим за субективна преценка и аз съм силно емоционално привързана към изложбата на Рая Георгиева и оттам към цялото събитие, посветено на нея и нейните мечти за мястото на съвременното изкуство в родния ни град. Пристрастията ми от професионален характер клонят към проекта на Самуил Стоянов „Voyager 3” (пърформанс и инсталация), по време на който той изпълнява родопската песен „Излел е Делю хайдутин”, както и към инсталацията на Ангел Карагьозов „2012”, специално създадени за con.tempo. Следя развитието и на Петя Савова. За всеки от проектите има какво да се каже, но ако трябва да потърсим обобщение на родната картина в съвременното изкуство, то ясно е показано в „PS TV Market” на Пламен Соломонски.

- Не се получи достатъчна консолидация на кръговете и може би причината е в разгласата на събитието. Работихме с малко хора и в ускорени темпове. Голяма част от частните галерии не успяха да се включат поради претовареност на графика. Надявам се за втория Уикенд за съвременно изкуство през май 2010 година да имаме по-силен бюджет, по-богата програма, по-продължителни изложби, мечтаем и за каталог.

- Искаме да сме Con.tempo. Да бъдем с/във времето си.