След концерта на 13 т. м. с Оркестъра на Българското национално радио, се запитах защо Алексей Измирлиев дирижира Българския камерен оркестър в Добрич, а не един софийски оркестър? Вероятно отговорът не е еднозначен и дори може би е мотивиран някак си, но - все едно! - загубата е за столичните музиканти и публика. И защо досега не му е „отредено” да бъде поканен/назначен тук. Както се случва – и то нерядко - с не особено изявени/полезни диригенти... А талантливият Альоша „неусетно” се формира като диригент с опит, вкус и ерудиция, като задълбочен музикант, който залага на силата на изпълнителското въздействие и умее да предава авторовите емоции и послания без показност и куха маниерност. И беше прекрасно, че е включен в програмата на най-проспериращия днес и стойностен софийски състав – Радиооркестъра. Алексей Измирлиев направи събитие и лично на мен вдъхна оптимизъм, прибавяйки името си към съвсем минимизираната ни - откъм майстори и таланти - диригентска листа. Дано има и следващи срещи с неговото изкуство.

Този концерт бе особен и с присъствието на още двама много известни български музиканти, живеещи зад граница, чийто талант познаваме от годините, когато бяха тук, бяха млади и имената им често четяхме по афишите: пианистът Божидар Ноев и композиторът Божидар Спасов.

Божидар Ноев не бях слушала от доста време и ме изненада с отличната си изпълнителка кондиция. Избрал бе два от, така да се каже, студентските като техническо ниво концерти за пиано - на Бах, фа минор, и на Хайдн, ре мажор. Но това бе великолепна възможност да покаже майсторството си в изразяване чрез звук, чувство, темпо, контрасти, фразировка, гласоводене. В тези концерти не се блести с техника, блести се със стил, с разчитане на емоционалния смисъл -което се случи. Запомних и елегантността, и онази пластика в движението на интонационния поток, която, особено при Хайдн, изрази чудесно и характера/естетиката на епохата.

В центъра на концерта несъмнено бе световната премиера на aDDe (Звукови фигури) от Божидар Спасов. Така се отпразнува юбилея (60 години от рождението) на автора, който от 20 години живее и работи в Германия. Много интересна композиция, в която си личи свободното и леко перо на творец, владеещ формите и изразните средства. По времетраене „Звукови фигури” е почти колкото една симфония. Изградена е от 9 обособени части (деветте магически числа на Пиеридите, според Спасов). Названието, както обяснява в програмата, е от името на „голямата композиторка и моя скъпа приятелка Адриана Хьолски. Оттам идва и aD (riana); De като десет или De (us) - Господ, или De (нотата ре) – умиротворен ре минор, с който произведението завършва.”

Във всяка от частите имаше ясно очертани формули-мотиви и ритмо-метрични ядра, както и комбинации от тембри, формиращи звукообразите и драматургията. Всеки от инструментите е солист, но и съучастник в ансамбловата игра, похват от бароковата стилистика, разработен умело и красиво. В контраста от светлина и сенки, небулозност и слънчеви изблици разчитам асоциативно-философско послание, но и отблясъци на дебюсизма, докато апотеозността възприемам като постромантичен изказ и копнеж. Изказан искрено от модерен композитор, съчетал майсторски в тази мащабна конструкция разнородни композиционни техники. Сложност, която не те товари, напротив, оставаш с впечатлението за опус, излят с лекота и ведро настроение, за изблик на душата на твореца. Впрочем, в aDDe има и митология, разказана от автора, вплетени са и наши легенди, фолклор. Трябва да призная, че обясненията на Спасов прочетох едва след концерта, а много от нещата, които той споделя, вече бях доловила в музиката му. Което е знак за високо художествено претворяване на идеи, образи, природа.

И накрая, думи за изпълнението на Третата симфония - „Шотландска”, от Менделсон. Преди всичко, много ярко пролича качеството на оркестъра и на диригента. Щрайхът звуча меко, единно, усещаш, че мислят заедно, че са вникнали в нотните знаци, че щрихът, динамиката, темпото не са формални, а осъзнат инструмент за въздействие. Та нали това са средства, с които се „разказва” музиката. Естествено, това се отнася и за духовите групи, в които свирят много класни инструменталисти. Имаше прекрасни сола. В интерпретацията на тази гениална творба проличаха волята и тълкуванието на Алексей Измирлиев, възприети от Оркестъра – те заедно постигнаха внушенията и емоциите на произведението.