Кремер “между световете”
Gidon Kremer, Oleg Maisenberg. Duo Recital - Prokofiev, Schubert, Webern, Beethoven, Kreisler - SWR Music 2009,Haenssler Classic
Неотдавна ми разказаха как един звукозаписен „експерт” се произнесъл, че не било необходимо документален запис от концерт да е с високо техническо качество. Важен бил студийният! Да изкажеш подобна мисъл в края на първото десетилетие на ХХІ век означава, че ако изобщо си в професията, си заспал дълбок летаргичен сън някъде преди около 15 години и още не си се събудил. И не само! Искаш и другите да заспят с теб!
Компактдискът, който предлагам на вниманието ви сега, е поредното блестящо доказателство за възможната изключителна стойност на един майсторски документален запис. Изваян е с мисълта, че остава за вечността. Дело на голям тонрежисьор и музикант от Южногерманското радио – името му е Дитер Щьокел. Фирмата “Хенслер” е закупила лиценза и с издаването му ни дава възможност да притежаваме и да преживяваме този миг от концертното битие на един гений.
През 1977 година на музикалния фестивал в Швецинген – Германия, двама все още съветски музиканти - цигуларят Гидон Кремер (30-годишен) и Олег Майсенберг (32-годишен), изнасят рецитал с програма, в която е показан колосалният им диапазон от инструментални средства. Тогава те свирят почти непрекъснато заедно. И много пътуват. Да, Майсенберг гостува скоро тук и нямаше добра вечер. Но в този компактдиск нещата са коренно различни. Двамата свирят по начин, който ти взима дъха. Клишето “единомишленици” тук е напълно необходимо. Центърът, пикът на програмата са Четирите пиеси за цигулка и пиано, оп. 7 от Антон Веберн, поставени в центъра. Те са с продължителност от четири и половина минути. Още така млад, Кремер е разчел във Веберновия текст кодовете на миналото и на бъдещето в музиката. Когато се слуша целият негов рецитал, някак визуално музиката на Прокофиев и Шуберт, както и на Бетовен, се събира в магическата концентрация на музиката от Антон Веберн. И драматизмът на Прокофиевата творба, и контрастният Бетовенов монолит, и Шубертовият лиризъм са нанесени в нея. Това „събиране и разтваряне” е рядко преживяване дори за човек с дългогодишен слухов опит.
Преди 30 години музикантът Гидон Кремер не е много по-различен от днешния. И тогава е бил точно толкова взискателен към съотношенията стил-звук-тембър. А и днес енергията му не е по-малка, откритията в музикалния текст продължават. Продължава и чудовищната самовзискателност в чисто инструментален план. Днес и мъдростта в свиренето надделява, пластовете са различни. Но какво опиянение от звука и откриването на възможните негови метаморфози е регистрирал записът! Кремер и Майсенберг са изумително дуо. В една от автобиографичните си книги - “Между светове” (Zwischen Welten), която Кремер издаде през 2003 г. в Германия, той говори за своите големи турнета с Майсенберг и за приятелството си с него. Не говори много за това как са работили заедно. Сякаш се разбира от само себе си нестандартният възглед и за Десетата соната на Бетовен, и за Първата на Прокофиев. Кремер ги свири така различно, така чете текста, че наистина ги чуваш за първи път, с неподозиран подтекст в тях. Дори малката бисова пиеса на Фриц Крайслер напуска чисто виртуозния си характер и заблестява по един съвсем различен начин в контекста на цялата програма.
Убедена съм, че и за най-сериозните почитатели на цигуларя, които мислят, че го познават отвсякъде, този документ би бил поредното откритие на уникалното бродене „между световете” на музиканта Гидон Кремер.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
