От въздуха подхванато (радио), брой 38 (2830), 05 ноември 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Чифт гърди между Лисабонския договор
Български  |  English

Чифт гърди между Лисабонския договор

 

Защо жените имат гърди? Антрополозите предполагат, че гърдите са се появили, след като човекът се е изправил на два крака. Тогава вагината се е изместила между краката и вече не е била толкова "секси", както преди. Друга част на тялото обаче е заела мястото на еротичния рекламен плакат на жената: гърдите... 25 евро струва в Германия пълната депилация на интимните зони (или, както се казваше навремето - "срамното окосмяване"), а съответните специализирани студиа, които никнат като гъби след дъжд, предлагат и различни видове "прически": Brazilian Hollywood Cut (пълно обезкосмяване) или Brazilian Landing Trip (запазва се тясна окосмена пътечка)...
 
Познахте ли радиото? Селекцията на теми вероятно изненадва, но начинът им на представяне е „старият, класическият”, балансираният. Това „скандално” радио ли е? От десетилетия насам точно тази медия не е създавала нито един пластмасов скандал. И все пак – има ли рязка промяна на редакционната й политика в последните месеци? Следва същите принципи, звучи толкова авторитетно, колкото и преди. Какво се случи с Българската редакция на Дойче веле, че попада в колонката със сочните цитати по-горе?
От няколко месеца една забавна нишка се промъква в програмата на български - между новините за икономическата криза, политическите коментари и прегледа на сериозната преса. По-консервативните критици ще я нарекат жълта, но това е отживелица. Ако трябваше да оправдавам Дойче веле, най-лесно е да пробутам формулата „културологична призма към таблоидните теми”. Но в тази забавна практика радиото „от сърцето на Европа” изобщо не се нуждае от оправдание. Достатъчно е да следим стъпките: 1). освен в ефира, Дойче веле има последователно присъствие и в мрежата. Абсурдно е една модерна виртуална медия да публикува материали единствено за Лисабонския договор; 2). поне една тема дневно трябва да разколебава медийното чувство за геополитическа сенилност (иначе младата аудитория съвсем ще се заблуди от доминиращите говорни елементи и ще отмине станцията като „пенсионерско радио”); 3). слава Богу, в Българската редакция работят журналисти и писатели, за които представата за култура не е застинала в средата на миналия век.
Последователната забавна нишка в програмата на Дойче веле е добър повод и за развенчаването на един 20-годишен медиен мит – не всяка тема, свързана със сексуалността, всекидневните навици, символите и ритуалите на субкултурите, е жълта и таблоидна по дефиниция. Социалните и културните рубрики няма как да изчерпят важния антропологичен контекст, който към момента или е табуизиран, или маргинализиран в жълтото поле. А и женският бюст е също толкова важна тема, колкото и ратификацията на Договора за всеобща забрана на ядрените опити.
 
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”