Български  |  English

Херта Мюлер – новата нобелистка

 

Човек е един голям фазан в света - румънска поговорка, която пренася безпомощността на дивата птица да лети върху човешката непохватност и нещастия. И заглавие на книга от Херта Мюлер.
За първата си книга „Низини” (Niederungen, преведена в “Съвременник”, 2000/3, преводач Майа Стефанова ) Херта Мюлер казва, че е търсила формула за чувството да бъдеш надзираван. “Основата на писането ми беше швабското село в Банат и детството ми... И после тоталитарната държава Румъния. Тя превръщаше преживяното в това, което е, защото окото на властта виждаше навсякъде. В известна степен това, което по-късно наричах “тоталитарно” и “държава”, неговото продължение, беше същото далечно село, обгледимо село.” (“Мисли за писането”, от книгата “Дяволът стои в огледалото”, 1991)
Хората по време на диктатура е темата, по която източногерманците не искат вече да говорят, а западногерманците не искат вече да слушат (както се изразява тя в есето „При нас в Германия”), но Херта Мюлер упорито продължава да пише за това във всички свои следващи книги.
“Немската жаба сплотяваше навън всяко семейство. Вътре, чрез отношенията, пълзяха наранявания, лишаване от самостоятелност, малки мръсни отмъщения и омраза. Немската жаба държеше близките и съседите в студена близост, от която бягаш и която търсиш. Немската жаба оплиташе здраво цялото мятащо се село. Това привличане и отблъскване, което се отделяше и растеше над главите в плоскостта между сантименталност и гняв. Немската жаба беше първият диктатор, когото познах.” („Как открива себе си възприятието”)
Критиците, които я насърчават още след първата й книга, не й спестяват въпроса защо не пише за настоящето. „Постоянно ми поставят въпроса кога най-после ще пиша за Германия. Винаги им отговарям с голямо удоволствие: през цялото време го правя, но вие не го забелязвате. (…) Отдавна избягах от Румъния, но не и от направляваната безпризорност на хората при диктатурата, от всякакъв род наследства на диктатурата, които просто лъсват пред очите.” (Цюрихски лекции по поетика, 2003)
Прозата на Херта Мюлер трудно може да се опише, защото е много близо да поезия и точно като нея се интересува от неказаното: “При писане трябва да се задържам там, където съм вътрешно най-ранима, иначе по-добре изобщо да не пиша.”
На тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, започващ на 14 октомври, новата книга на Херта Мюлер “Atemschaukel” („Люлка на дишане”) е сред номинираните за „Дойчер бюхерпрайс”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”