Български  |  English

Новият сезон на Симфоничния оркестър на БНР

Позитивност и духовна благодат

 
Хайдн, Менделсон, Рихард Щраус. Солист Люба Куртева (пиано). Диригент Емил Табаков. Зала „България”, 9 октомври
 
Казват, че денят се познавал от сутринта; аз ще модифицирам фразата: сезонът се познава от качеството на първата изява. И, убедена съм, че това, което великолепният оркестър на Националното радио ще предложи във времето напред, ще донесе духовна благодат и радости на публиката. Концертът на 9 октомври т.г. насити с удоволствие и позитивна енергия всички, които присъстваха на празника. Избраните от Емил Табаков автори и творби разкриха не само големия потенциал на състава, но отново демонстрираха таланта и силата на диригента. Който може и знае да обединява, да сплотява музикантите, да ги насочва към интерпретаторски предизвикателства, да инициира отношение към творческите търсения и преоткрития. Резултатът е колективната отдаденост, пораждаща всеобщ екстаз при изпълнението. Разбира се, Табаков внимателно и опитно регулира емоционалната графика на оркестъра, така че музиката всякога се ражда художествено пълноценна, без отклонения към показност или куха ефектност.
Откриването на сезона 2009-10 бе с немска програма, изцяло свързана с годишнините на трима велики музиканти – Хайдн (200 години от смъртта му), Менделсон (200 години от рождението му) и Рихард Щраус (60 години от смъртта му).
С годините жестът на Табаков стана по-прибран, по-елегантен и мек, но страстта, с която пресътворява, интерпретира музиката - все по-силна и увличаща. Майсторството, натрупаният опит и мъдростта рефлектират в дълбокото разбиране за смисъла на изпълняваната музика, дават му възможност да разравя и отключва подтекстовете в нея, да преобразува нотите в емоционална енергия, която зарежда и изпълнителите, и слушателите..
Това почувствах особено силно в Хайдновата симфония № 96, в d dur, от първия лондонски цикъл. Наречена е „Чудото” заради случката със спасението на част от публиката от паднал тежък полилей в залата по време на премиерата й. Много хора се избегнали злополука, защото били се изтеглили от задните места към подиума, за да гледат отблизо знаменития Маестро Хайдн. Мисля, че изборът й за начало на премиерния концерт на Радиосимфониците не е само в символиката на този факт, но и защото тя открива великолепни простори за интерпретация и оркестрова изява. Симфонията е оригинална и с мелодическото си многообразие, и с прозрачната си оркестрация; и е един блестящ образец на зрял класически симфоничен стил. Музиката е елегантно провокативна, оптимистична, жизнерадостна, но и проникновено лирична в бавната част.
Много отдавна не бях слушала толкова стегнато, пластично и красиво изпълнение на Хайдн, най-често игнориран от мнозина като „лесен” и не ефектен. Симфониите на Хайдн са станали – уви!- като едно учебно помагало за начинаещи диригенти. А Оркестърът, и Табаков ни припомниха за гения на изисканата мелодия и хармония, на съвършената форма. Великолепни темпа, много разнообразие в тембри и динамики, виртуозен оркестър, устремен към ансамбловост, прецизност и пълноценна емоционална реализация на партитурата. Впрочем това, в още по-големи мащаби (и с голям оркестров състав) се открои в Сюитата оп.59 из операта „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус. Тук господстваха настроението, афектите, лириката и валсовостта, имаше брилянтното свирене, блестящи пасажи и сола; оркестърът и неговият диригент ни понесоха на крилете на прекрасната музика... . И заслужиха възторга на публиката.
Като солистка в празника бе поканена младата пианистка Люба Куртева (1988), още студентка (клас на проф. Марина Капацинска) в Музикалната академия. Тя изпълни талантливо Първия концерт на Менделсон за пиано и оркестър. По-овладяно в бързина темпо на първата част би дало възможност да се очертае релефът на мелодиката й, респективно - смисловите контрасти. А така цялата част премина като вихър, отнасящ/смитащ композиторската мисъл и логиката на драматургията. Остава единствено споменът за техниката на изпълнителката, но не и за музиката на Менделсон. Дори си помислих, че мотив за избраното темпо може да е и доза страх да не прозвучи по ученически. Майсторството е в това да превърнеш привидно лесното в съдържателно, стойностно изкуство. Музикалността и лиричната дарба на Люба Куртева проличаха в бавната част.
Забележително начало на сезона, което обещава реализация на творчески идеи и духовни послания.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”