Пред нас е една необикновена изложба. Необикновена по своето количество и по своето качество. По своето количество – защото съдържа над осемдесет творби, създадени през един впечатляващо дълъг и съдържателен творчески път; и по качество, защото включва най-доброто, което е създала нашата архитектура от втората половина на XX и началото на XXI век.

За една национална архитектура съдим по нейните върхови постижения. В този смисъл може да се каже, че пред нас - от хотел “Плиска” до черквата на Ванга в Рупите и “Катарино” - е една панорама на съвременната българска архитектура.

Началото на творческия път на арх. Лозан Лозанов съвпада с т.нар. “размразяване” (по едноименния роман на Еренбург) в социалния и художествения живот у нас след смъртта на Сталин. След един сравнително кратък период на “култова” (“украшателска”, “сталинска”) архитектура, българската архитектура (заедно с другите изкуства) отново се приобщава към световните художествени процеси. Шейсетте години – героическите шейсетте! - са необикновено време, родило ярки постижения с непомръкваща стойност. Това време създаде големи творци, но и те го създадоха такова, каквото е – съгласно крилатата фраза на Левски.

В едно интервю за в. “Култура” арх. Лозанов споделя, че архитектурата не е работа за самотници. Той е работил заедно с арх. Анастас Перфанов (когото смята за един от най-добрите български архитекти), а през последните години - със своята съпруга арх. Олга Станева. Но най-дълго и плодотворно е сътрудничеството му с друг голям български архитект – Богдан Томалевски. Архитектурата познава немалко творчески тандеми: и световната – швейцарците Херцог и дьо Мьорон, Прикс и Свичински от “Химелблау” – и особено българската. В този смисъл Томалевски и Лозанов се нареждат в нашата архитектурна история до такива знаменити “дуети”, като Цолов-Васильов и Белковски-Данчов.

За по-младите колеги работата с арх. Лозанов е истинска школа за високо майсторство. На “стажа” си при него дължи своето оформяне като творец, по негово собствено признание, и един от най-изтъкнатите архитекти от средното поколение - Атанас Панов.

Във всяко голямо изкуство се съдържа някаква тайна. Част от тайната на архитектурата на Лозан Лозанов навярно е в органичното съчетаване на най-добрите черти на традиционната ни архитектура с постиженията на модерната: човешки мащаб, органична връзка с природата, преливащи и междинни пространства, тъй милите на всяко българско око и сърце дълбоки стрехи с нежния рисунък на керемидите върху тях, топлината на дървото...

И в наши дни, когато пошлостта не подминава и архитектурата, работата на арх. Лозанов задава критерия, мярката за истинска художествена стойност.

(Слово, произнесено при откриването на юбилейната изложба на арх. Лозан Лозанов на 17 септември в Съюза на архитектите)