Кой знае...
Разговор с Чавдар Гюзелев по повод изложбата му „Няма шанс за любовта”, галерия „СИБАНК”, 17септември – 15 октомври 2009.
- Избирам си една от картините ти, но те всички са изпълнени в една техника и нямат заглавия...
- Техниката е проста – черен картон, матов, и отгоре с пастел. Тази картина е най-драматичната, тя е от най-старите тук – правена е преди доста години и по-късно, когато Георги Лозанов ми предложи да направя тази изложба, реших да продължа серията, рисувана преди 6-7 години... Останалите 15-ина картини са правени в края на миналата и тази година. А нямат заглавия, защото са състояния. Единственото нещо, което ги описва, е заглавието “Няма шанс за любовта”. Но то не трябва да се възприема крайно – някои са драматични, други са много иронични, трети са си направо весели. За мен се делят на три цикъла. Част от тях, например, са много театрални: приличат на декори, на сценографии, които е възможно някога да се осъществят. Аз съм работил в театъра, много го обичам и тук я има тъкмо театралната маниерност, едни измислени малки светове...
- Къщата като лабиринт, като място за двама, но и за трети, който гледа отзад - само очите му се виждат, мъжът и жената не могат да стигнат един до друг не само поради преградата между тях – темата е колкото стара, повтаряща се, толкова и важна за човека винаги...
- Не е да съм почнал от темата и впоследствие да съм решил да направя цикъл, а обратно. Заглавието на изложбата е пак по идея на Георги Лозанов. Той дойде, видя част от старите работи и първото му изречение беше: “Ти не даваш никакъв шанс на любовта.” Това е историята на заглавието. То хареса на мен и на Светлана Куюмджиева, но не веднага.
- Имаш в малките формати, но и в други от работите в изложбата, едни езичета, закачки, аксесоари. Те преобръщат картината - камшичета, които удрят в друга посока. Намигаш, иронизираш?
- Забележи, че тук няма конкретен предмет – няма истински стол, няма да видиш истинска маса. Само геометрични форми – триъгълник, кръг, квадрат в разкривени странни композиции, някъде сбъркани, объркани като перспектива и това също ги прави нереални, да не кажа сюрреални. Те могат да ти напомнят различни неща, но няма да са нито едно от тях. Това ме занимава. Тези езичета можеш да си ги тълкуваш както искаш, например като думи, разхвърляни думи...
- Все пак поетическото надделява над ироническото?
- Наистина в изложбата има много литература. Има някаква илюстративност в цялата работа, но не на конкретни сюжети. Докато рисувам, мисля точно за някакви истории, които биха могли да се разкажат и с текст, но в случая – с образ. Това са сбити истории, които всеки един може да си разкаже, но в никакъв случай не се започва от една история, от търсене на конкретен смисъл и послание. Няма такова. Не обичам този тип живопис и начин на изразяване. Това можеш да го тълкуваш, ако искаш, и през психоанализата.
- Как работиш?
- Не съм художник, който рисува всекидневно в ателието си. Имам нужда от съвършено други стимули, но когато започна работа, влизам в мой измислен свят. По всяка вероятност това тук няма да се повтори, може би няма да продължа този тип картини, а може би ще правя само такъв тип – не мога да кажа.
- Колко време мина от предишната ти изложба?
- Не си спомням... Аз не правя много често изложби - не защото не искам или защото нямам възможност. Не съм такъв тип художник, не обичам често да се изявявам. Това си е мой личен проблем. Не казвам, че това е добре. Напротив, има прекрасни художници, които работят всеки ден в ателието си и са много продуктивни, има какво да кажат. Аз много им се радвам, но не съм такъв.
- В днешното време на желание за показване, за изява?
- Аз и в предишното време съм бил такъв. По всяка вероятност е свързано и с това, че имам много изявен баща, който е бил непрекъснато на сцената. Аз нямам тази потребност, суета, кой знае... А може би от самоограничаване... Опитвал съм се да работя най-различни работи, да не завися само от едно, но те винаги по един или друг начин са били свързани с художеството.
Разговора води
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
