За огромно съжаление, политическата коректност, основаваща се на божествените идеи за преображението на човека, е един от симптомите за ентропия[1] – топлинна смърт на сегашната обществено-политическа система на либералния демократичен Запад. Така обясни своето разбиране за политическа коректност известният руски дисидент, автор на прочутата лагерна песен “Товарищ Сталин! Вы большой ученый”, Юз Алешковски по време на конференцията “Политическата коректност: границите между допустимото и недопустимото“, организирана в Червената къща от списание “Факел”, “Училището за политика” към Нов български университет и Международната организация на франкофонията.

Алешковски, който ден преди това изнесе авторски концерт "История в песни" в Първо студио на БНР, не скри възмущението си, че има твърде много политическа коректност спрямо полуголи, дрогирани и татуирани, които претендират да създават култура. За да се противостои на подобни процеси, Алешковски призова да си припомним за какво е съжалявал Паскал – че в училище се преподава всичко, но не и порядъчност.

В края на изложението си Алешковски разказа случка, в която няколко монаси чакали по-старшия от тях да им даде духовни наставления. Преди проповедта обаче запяла птичка. Духовникът изчакал тя да приключи песента, след което казал – ето, това беше проповедта. Това е и политическата коректност, завърши с положителен пример Алешковски.

От своя страна Олга Шамборант – известен руски биолог и есеист, определи политическата коректност като генномодифицирана доброта, която обаче прави хората равнодушни. А на нас ни е дадена способността да различаваме фалша – дори и този, който е дълбоко вътре в нас, подчерта Шамборант. Тя подробно разказа за Перестройката, която по думите й започна не от лошото състояние на икономиката, както мнозина смятат, а от аварията в Чернобил, която не бе скрита, защото радиацията бе засечена в Швеция. Така се роди свободата на словото в Русия. Нейното раждане бе акуширано от КПСС и КГБ. Шамборант разказа още и за първите митинги край стадион “Лужники” в Москва, за усмихнатите милиционери, за излезлите по улиците нейни сънародници - интелигентни, съпричастни. В съзнанието на тези, които ръководеха страната тогава, макар и да се усещаше демагогия и лъжа, все пак доминираше някакъв патернализъм по отношение на така наречените “народни маси”, докато реформаторите, дошли след това, уважаваха единствено правото на човек да умре от глад. Освен това, реформаторите налагаха представата за човека като “жертва на режима”, а не като “оръжие на режима”, разказа още Шамборант.

Към днешна дата политическата коректност се изразява в това, че за цел се смята дълголетието, вместо смисленият живот, заради което човечеството старее, но не помъдрява, завърши биоложката.

Писателят Владимир Буковски, многократно въдворяван в психиатрия заради инакомислие, започна с това, че днес му е отказван всякакъв достъп до медии, щом реши да се изкаже политически некоректно – срещу феминизма, позволяващ явлението “бременни войници” в САЩ и широко разпространените джендър изследвания, срещу задължителните навсякъде рампи за инвалидни колички и срещу позитивната дискриминация, заради която в университетите в САЩ съществува негласното правило колко точно чернокожи студенти да бъдат обучавани. Буковски определи политическата коректност като "злобна версия на марксизма". Той обясни, че тя е вдъхновена от Херберт Маркузе, който в идеите си, за разлика от класическия марксизъм, определящ работническата класа за потисната и за двигател на промените, акцентира върху ролята на всички малцинства и заради това смята, че нормата трябва да стане патология, а патологията – норма.

Политически коректните не се грижат за малцинствата, те само ги използват, за да разрушат обществото, подчерта Буковски. Той предупреди присъстващите в залата, че и България, като страна от ЕС, ще започне да прилага практиката политически некоректните да бъдат наказвани със съд. А насилственото налагане на идеология е престъпление. Заради това и след падането на комунизма трябваше да се проведе своеобразен Нюрнбергски процес. Но той не се състоя, защото най-вече Западът се изплаши от разкриването на архивите, каза още Буковски.

На критики от публиката, че тенденциозно атакува най-крайните проявления на една философия – феминизма, Буковски отговори: Аз съм гърмян заек и много от рано усещам, когато ми замирише на затвор.