Български  |  English

За Еди

 


Преди три години, в този ден и почти в този час, Еди беше на сцената на Народния театър в едно от превъплъщенията си – в стихията на джаза – салонът ехтеше от неговите възторжени и победни барабани – току що бе получил Наградата на София!


По какви причини тази вечер Еди не е тук, аз отказвам да разбера! Колкото повече се опитвам, мислейки, да подредя нещата, толкова повече живият живот се извърта, съпротивлява и защитава своя безкраен и могъщ хаос, в който нещата просто стават – незнайно как и защо!


И сигурно затова хората са изработили едно оръжие, чрез което да слагат ред в този хаос. Това не е логическата мисъл, не е прагматично построената върволица от въпроси и отговори, а странното и непоследователно, но пълно със страст изкуство – истинският еквивалент на живота.


Еди сигурно го е знаел – тази изложба е доказателство. Едмонд е скрепил несъвместимите, бясно раздалечаващи се неща от живота в някакви невъзможни и прекрасни хармонии, в някакви синтетични места и пространства, в които е по-интересно да си. Уж пак море, но друго, невиждано, уж пак пейзаж или натюрморт, но неочаквано огънат.


Като че ли илюстриращ общата теория на относителността. Личните страсти и превъплъщения на Еди превръщат картините му в автентични преживявания, места и пространства.


Въобще, Еди умееше да се превъплъщава - бидейки голям артист, ту бродеше из различните стилистики на модерната живопис, ту се превръщаше в музикант и поглеждаше пак към същия този хаос от друга гледна точка.


Познавахме се от деца. Играли сме в махалата на какво ли не. И мога да ви уверя, че той остана цял живот едно играещо момче; и сигурно това е тайната на живота, който струи от картините му и сега.


  


13.09.2009, София


(прочетено на 17.09.2009 при откриването на изложбата в СГХГ)

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”