Български  |  English

100 дни мълчание за големия и топлия

 



100 дни мълчание препоръча Георги Лозанов на новия премиер Бойко Борисов по време на представянето на резултати от медийния мониторинг, направен през месеците юли и август от фондация „Медийна демокрация”  (www.fmd.bg). Анализът на данните бе представен на 18 септември в БТА.



По думите на Лозанов, медийното отразяване на дейността на министър-председателя спешно трябва да се промени, „за да не се превърнем в еполетна латиноамериканска република”. Вината за това е вътре в медиите, а не в Бойко Борисов. Проблемът е, че няма опозиция, а опитът на президента да играе тази роля е нелеп, коментира още Лозанов.


От своя страна Орлин Спасов добави, че ако преди Борисов се е нуждаел от опонент и това е бил Сергей Станишев, то сега подобна фигура отсъства, тъй като премиерът си е произвел лоши и виновни. За него политиката е спектакъл, чийто ефект се вижда и по интернет форумите - когато в продължение на няколко дни Борисов отсъства от медиите, могат да се прочетат следните мнения: „Бойко, не се крий! Искаме да те виждаме всеки ден!”. Това напомня за сериал, чиито сюжети публиката внимателно следи, коментира още Спасов.


От своя страна Нели Огнянова говори за магическото проглеждане на медиите (те изведнъж се активизирали срещу негативните прояви на предишните управляващи), за липсващата дистанция между медии и власт и за превръщането на темата „Европа” в „парите на „Европа”. Огнянова посъветва журналистите да помислят върху действията на новото правителство – как, след като се обяви за пълно разсекретяване на досиетата, Бойко Борисов назначи Божидар Димитров за министър без портфейл, мотивирайки се с думите: „Познавам го, той ми е приятел”; и защо едно от първите неща, направени в новото Народно събрание, e свързано с промяна в Закона за културното наследство.


Процесът „опитомяване на медиите” пък бе обяснен от Харалан Александров с дълбокия копнеж по фамилиарничене с властта, присъщ едва ли не на всеки човек. В случая Александров даде пример със себе си – на него също му било приятно, когато Бойко Борисов го потупал по рамото. Той е голям и топъл, разчувства се антропологът, след което продължи анализа си с медийното отразяване на еманципирането от Русия и на раздаването на справедливост за бившите управляващи, пожелавайки си тези процеси да се случат и в реалността.


Писателят Георги Господинов акцентира върху рязкото намаляване на броя на анализите и коментарите. Той се спря и върху т. нар. феномен на личната история, давайки пример със среща между Бойко Борисов и представители на ОЛАФ, на която премиерът се ожалил, че вече не може да яде хубава шопска салата – такава, каквато баба му правела. „Къде са българските продукти?”, питал генералът. От тази случка става ясно, обясни Господинов, че се възприема нов тип говорене, което по време на социализма се смяташе за патриархално, лигаво и буржоазно. В края на анализа си Господинов сравни медиите с пеещата „Like a Virgin” Мадона, защото и те, като недокоснати, забравят какво са правили преди.

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”