На 30 септември изтича договорът на ICANN с Министерството на търговията на САЩ и това неизбежно нажежава страстите в информационната провинция или, иначе казано, в останалата част на света.

Да припомня: ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers) е частна, нестопанска организация със седалище в Калифорния, чийто предмет на дейност е контролът над имената на домейните на най-високо ниво и управлението на системата от имена на домейни. От нея зависи свързаността на милиардите компютри по света и фактът, че управление й е съсредоточено в ръцете на една-единствена корпорация, обвързана при това с правителството на една-единствена държава, под юрисдикцията на един-единствен щат, не се харесва на мнозина. И недоволството от тази иначе работеща система би било донякъде справедливо, ако произтичаше от нуждата да се защитят правата на някакъв краен потребител. С оглед на перспективите, които се разкриват пред информационните технологии (‛интернет на предметите“, този, в който не само компютрите ни ще разчитат на свързаност със системата), изтичането на договора между ICANN и правителството на САЩ не може да не актуализира споровете между големите играчи. По този повод на 6 май в Брюксел Европейската комисия организира среща на високо равнище, в дневния ред на която присъстваха теми, като ‛Сигурност и стабилност“, ‛Роля на обществените органи“, ‛Отговорност и легитимност“, ‛Интернационализиране на управлението“, ‛Дигиталното неравенство“. В крайна сметка, Европейската комисия в лицето на комисар Вивиан Рединг предложи да бъде демонополизиран интернет регулаторът ICANN и да бъде поставен под международно наблюдение... А на 18 юни Комисията отново проведе заседание с цел конкретизиране на някои следващи стъпки на тази демонополизация. В документа от това заседание обаче не съзираме нищо конкретно, особено по отношение гарантирането на чисто гражданските свободи в мрежата. Спорът като че ли се върти около демонополизиране на частните интереси в ICANN, от една страна, и демонополизирането на държавните, от друга.

Би било интересно да се проследят множеството публикации в мрежата, показващи недотам изречените намерения на тримата големи в тази игра: САЩ, ЕО и Китай. Но тъй като е невъзможно, ще се задоволя да цитирам мнението на експерт - проф. Виктор Майер-Шьонбергер от Сингапурския държавен университет, който като че ли най-добре обобщава ситуацията: Европа няма никаква отчетлива политическа позиция, която да противопостави на САЩ. Фокусирала се е изцяло върху структурите и процесите за контрол. Докато старата Европейска общност, тази от недалечното минало на Световния форум за информационно общество (WSIS), имаше ясни визии за глобалното управление на интернет и воля да се ангажира с граждански каузи (правото на неприкосновеност на гражданите в мрежата), сегашната не допринася с нищо, освен с нови надзорни структури и нови жалби. Според проф. Шьонбергер, Европейската общност просто се движи от демонополизация на частния интерес (multi-stakeholderism) в посока към традиционния мултилатерализъм на ХХ век.

И докато европейците тепърва възприемат идеята за приватизиране на ICANN, в САЩ вече го поставят под въпрос. Администрацията на Обама тепърва ще "ре-национализира" ICANN, а това означава, че на САЩ много "не им пука" за интернационализирането (ламтежа на други държави) по този, така или иначе, американски проект.

Позицията на Китай пък Шьонбергер находчиво нарича "Сун Дзъ реализъм", ‛осъвременен“ с всяческо избягване на разговори относно човешките права в мрежата, за сметка на предпочитанието към теми като ‛етика“ и ‛ред“. Китай просто си остава ‛традиционният суверен“ с традиции в ‛изкуството на войната“. Информационната война.

Обобщени, тенденциите изглеждат ето така:

- дивергенция вместо конвергенция между мненията на играчите относно ‛подходящите структури и процеси“;

- склонност към изоставяне на множествеността на заинтересованите страни;

- конвергенция по отношение на ирелевантността на същностната политика.

С други думи, вече никой не говори за права, за гарантиране на ценности и други подобни. Обсъждат се структури.