Реплика от ложата (театър), брой 27 (2819), 17 юли 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: За какво се състезават три кучета?
Български  |  English

За какво се състезават три кучета?

Три кучета се явяват на конкурс за мястото на Касиус (Йордан Биков), шеф на тайните служби К7, който се пенсионира. Дарин Ангелов (Имануел), Деян Ангелов (Джон-Джон), Свежен Младенов (Один) са облечени като боксьори, вързани за въжета на сцената, и се извеждат за всеки етап на конкурса от Човека (Константин Икономов), наподобяващ мутант в свински образ. С други думи, състезанието за ключовия пост е представено като боксов мач, който се разиграва на фона на облепените със снимки на гробище стени на сцената. Боксовият мач буквално илюстрира ожесточението на битката за властта, в която участниците са готови да отговорят на всякакви „удари“ на съперника, но не и на повтарящия се въпрос на старото куче Касиус: „Какво е за вас човекът, който ви води на синджир?“. Около този въпрос е центриран спектакълът.

Режисьорът Атанас Атанасов използва сюжета, за да покаже настървената войнственост на съвременния индивид. Тя се е превърнала за него в начин на реализиране и съществуване и отдавна е изместила любовта, разкъсала е връзката му с Бога. Затова и образът на боксовият мач е основен, затова и всеки от образите на героите-кучета е разработен чрез основни типове човешки характери, които актьорите очертават. Това са образът на прагматика или киника Один, за когото победата е борба на тактически и стратегически ходове, а не на ценности; образът на Джон-Джон или инструменталния разум, един свръхобразован субект, за когото целта и ценностите, тяхната реализация е въпрос само на дефиниция и задаване правилата на играта; и третият е на Имануел, който се явява образ на интелектуалеца – за него победата е възможност за отстояване и реализация на ценности и не случайно той носи името на Кант.

В алегоричния сюжет на Хуан Майорга зад всеки един от образите седи конкретна философска позиция и състезанието между тях е де факто философски диспут за ценностите, върху които съвременните общества се развиват. Трудно е да се каже, че в сценичното действие има добре откроени сцени, които в своето развитие да структурират ясна линия на дебата между основните позиции. Те дори не винаги са артикулирани добре. Като водещ за представлението по-скоро изскача абстрактно-емоционалният образ на човека, воюващ ожесточено като куче за власт, който е забравил най-важното – любовта. Затова и лайтмотивно, като акцент върху кулминационните сцени на битката, е поставен въпросът за Бога на Касиус: „Какво е за вас човекът, който ви води на синджир?“В този смисъл, като централен в представлението е избран „облогът на Паскал“, поставен и в заглавието. За него става дума в един от дебатите, подготвящи теста. Това е „доказателството“, което Паскал привежда в подкрепа на твърдението „има бог“, но не в типичния за теологичната традиция ред на доказателства, а в реда на чисто рационалната аргументация. Според него, и съществуването, и несъществуването на Бога са еднакво недоказуеми и затова залогът върху съществуването му е винаги печелившият сред възможните комбинации, докато обратният избор не носи печалби, а само загуби за залагащия. Идеята на спектакъла е ясно, чисто, но и прекалено илюстративно поднесена, за да събуди вълнения или по-интензивна и интригуваща зрителя дискусия. От нея следва и промененият финал на пиесата, когато Човекът в свински образ със заключителен монолог тъжно призовава любовта като единствен спасителен път към вечния мир.

Пиесата на известния испански автор Хуан Майорга (1966) е откровено политическа и се казва „Към вечния мир“ - по името на едно от най-известните съчинения на Имануел Кант. Това е пиеса-модел, тип Дюренмат. Алегоричния сюжет за трите кучета Майорга конструира, за да представи сблъсъка на основни ценностни позиции, на политико-философски гледни точки, на жизнени стратегии. Дебатът иронизира Кантовите принципи за съюз между държавите за нов световен ред, според които, съвсем просто казано, вечен мир е възможен, тъй като загубите са винаги по-големи от ползите. За Кант силата на разума може да доведе до създаване на съюз за отстояване на благоденствието. В един глобален свят обаче, когато войни вече се водят от парадържавни и транснационални образования, а не от суверенни държави, Кантовите принципи за вечен мир изглеждат опровергани. От друга страна, Майорга съвсем не оплаква краха им, а оставя дебата за основните ценности, върху които е положена европейската модерна цивилизация, отворен и съхранява възможността текстът на Кант да се чете като пътеводител в съвременния политически свят. Нещо повече, на финала на пиесата той дори жертва протагониста си Имануел, като позволява на другите две кучета-конкуренти да го удушат.

Представлението на Театър 199 обаче не е политическо и важният за съвременното общество залог за „вечния мир“, за който играе пиесата, не го интересува. То е по-скоро добър опит да обърне вниманието на зрителя към сериозните проблеми на съвременния човек, залагайки на едно интелигентно и по-емоционално изложение в защита на общохуманните принципи.
още от автора


"Облогът на Паскал" от Хуан Майорга. Превод Нева Мичева. Режисьор Атанас Атанасов. Сценография Петя Стойкова. Музика Петър Радевски. Сценичен бой Емил Видев. Участват Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Свежен Младенов, Йордан Биков, Константин Икономов. Театър 199. Премиера 27 юни 2009.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”