Началото на парламентарния мандат на новоизбраните евродепутати в Брюксел е като първи учебен ден. Окачват ти картонче с името на шията, подаряват ти раничка с логото на парламентарната група, запознаваш се с новите "другарчета", разучваш пътя от вратата до пленарната зала. Само дето няма цветя и училищен звънец. Затова пък има купища документи и формуляри за попълване с всевъзможни лични и партийни данни. За евродепутатите-ветерани, които са били тук през предишния мандат, преизбирането е шанс да продължат политическата си кариера в подетата вече посока, да развият започнатото или да разширят полето си на дейност на европейската политическа сцена. На новите обаче, които ще пристигнат за първи път обаче, им предстои дълъг период на адаптация и обучение, докато усвоят „професията“ евродепутат. Преди да започнат ефикасно да изпълняват ролята си в Брюксел, те ще трябва да се социализират и да усвоят привичките и ритуалите на институцията.


Пространствена и битова социализация

Първото предизвикателство, пред което е изправен един новоизбран евродепутат, е сградата на Европейския парламент - и в Брюксел, и в Страсбург. Огромните коридори и царящото навсякъде оживление са смущаващи за всеки новопристигнал, особено ако не притежава кой знае какъв международен опит и за първи път се сблъсква с наднационална институция. Европарламентът, разбира се, като всяка добре смазана административна система, не оставя новопристигналите обитатели дълго да се реят в свободното пространство. Непосредствено след обявяване на първите изборни резултати, политическите групи и централната администрация на парламента организират "отряди за бързо реагиране" и информационни бюра за посрещане на новите депутати. Още с влизането си в сградата, евроизбраниците са поети от любезни чиновници, които ги снабдяват с карта на сградата, всякакви сувенири и джунджурии (от химикалки и чанти до кухненски ръкавици), носещи логото на политическата група, и купища формуляри. После ги упътват из коридорите на властта и им показват полагащите им се два офиса - един за депутата и един за неговите бъдещи сътрудници. Следват обучителни сесии, организирани от политическите групи, които целят да обяснят правилата на играта и колко е важно да бъдеш лоялен на политическото семейство, към което принадлежиш. "Може би сте някой много важен и известен във вашата страна, бивш министър-председател или президент, но ако не присъствате на всички събрания и гласувания на политическата група, ще останете непознат в Европейския парламент", обясни на новоизбраните български и румънски депутати един еврочиновник по време на обучителен семинар през 2007 г.

Фактът, че политическата група е тази, която поема новите депутати и ги обгрижва по всевъзможен начин, позволява на европейските народни представители бързо да се интегрират, дори ако нямат предварителни контакти и познанства. Секретариатът на политическите групи също осигурява логистична подкрепа и помага на евродепутатите на съвсем битово ниво - хотелски резервации, търсене на квартири, назначаване на сътрудници и т.н. Прикрепянето към политическата група още от първите дни е негласна покана към новоизбраните евродепутати да започнат да се "отърсват" от националната си принадлежност и да свикнат с идеята, че в Европарламента трябва да се държиш като член на европейска политическа група, а не като представител на страната, от която идваш.


Професионализация

След като новият евродепутат опознае сградата и научи пътя от офиса до кафенето, ресторанта, пощата, фризьорския салон и банката - всичките удобно разположени на партерния етаж, така че да нямаш оправдания да напускаш работното място през целия ден, следва по-трудната част: да усвои професията "евродепутат". Съвременната френска и англоезична политология отдавна анализира феномените на институционализация и професионализация на политическата фигура на евродепутата. За разлика от националната политическа сцена, структурирана чрез противопоставянето между партии на власт и партии в опозиция, в Европейския парламент законодателната дейност е лишена от това класическо противопоставяне. Съответно, работата на евродепутата изисква много по-висока степен на специализация и технически знания по дадена тематика. За да гласуваш по доклада за здравния преглед на общата земеделска политика на ЕС, например, трябва първо да прочетеш и да вникнеш в смисъла на над 1000 законодателни поправки, засягащи селскостопанската ситуация в 27 страни-членки. Както успешно илюстрира сайтът www.votewatch.eu, нерядко евродепутатите гласуват различно от политическата група, в която членуват, особено в случаите, когато решенията на групата са в разрез с националите интереси и евродепутатът рискува да си навлече гнева на своите избиратели. Така че внимателното вникване в законодателните текстове е неизбежно. Като се има предвид, че членовете на Европарламента не винаги имат възможността да членуват в комисии, които съвпадат с техните интереси и образование (разпределението на евродепутатите по комисии се извършва по споразумение между председателите на политическите групи и не винаги индивидуалните желания биват удовлетворявани), евродепутатите наистина са изправени пред необходимостта да натрупат солидно количество знания по въпроси от европейски мащаб, ако искат да гласуват съзнателно и целесъобразно.


Продължителност на политическата кариера

Професионализацията и изграждането на кариера на евродепутат са значително по-лесно постижими при двукратно или многократно преизбиране на някои евродепутати, които наистина се специализират в професията си.

По време на изборите за Европейски парламент през юни 2004 г. 57,5% от депутатите от 15-те стари страни членки са преизбрани повторно . Сред тях има само 12%, които са били евродепутати преди много време, след това са се завърнали в националния политически живот и после пак са се приземили в Брюксел. Останалите 88% са преизбирани при последователни парламентарни мандати, като сред тях има такива, които имат шест поредни мандата като евродепутати. През 2005 г. има 7 евродепутати, които заседават в Европейския парламент в Брюксел без прекъсване от създаването му през 1979 г. - Жан Пиер Бонде от Дания, немците Елмар Брок, Инго Фриедрих, Клаус Ханш, Ханс Герт Пьотеринг и Карл Вон Вогау и французинът Францис Вурц. Като цяло може да се отбележи, че Германия и Великобритания са по-склонни да преизбират евродепутатите си, докато в южни страни, като Гърция и Португалия, и в по-малка степен в Испания и Италия, има по-голямо текучество на политическия персонал, изпратен да заседава в Брюксел.


Българската група

Каква е картината в новия европарламент по отношение на новоизбраните и повтарящите предишни мандати евродепутати, все още не е ясно. Можем обаче да обобщим, че при българските евродепутати има седем нови представители и десет, които са преизбрани, тоест 42%, които тепърва ще усвояват професията, и 58%, които вече са просветени. Делегацията на ДПС е най-стабилна - същите евродепутати, които бяха избрани през 2007 г., ще бъдат в Брюксел сега. БСП също запазва три познати лица и прибавя само един новоизбран - Ивайло Калфин. При ГЕРБ новите са трима. НДСВ е изцяло обновена и с един евродепутат в повече, а Синята коалиция за първи път има свой представител в Брюксел, след като Филип Димитров, Мартин Димитров и Димитър Абаджиев бяха наблюдатели в Европейския парламент преди присъединяването на България към ЕС, но не бяха избрани за същински евродепутати през 2007 г. Въпреки относително високия процент на нови български евродепутати, трима от тях са познати лица със солиден международен опит - Ивайло Калфин и Надежда Михайлова като бивши външни министри, а Меглена Кунева - като еврокомисар. Така че интеграцията им в Европейския парламент едва ли ще отнеме много време, макар че зависи от това в коя парламентарна комисия ще попаднат и доколко са запознати с тематиката.

Така или иначе, можем смело да формулираме оптимистичното очакване, че българските представители в Европарламента ще работят сравнително ефикасно, целесъобразно и ориентирано, тъй като повечето от тях вече познават средата, в която се намират. И кой знае, може би след десет години членство в ЕС, и България ще има своите евродепутати професионалисти, които да пренесат сред своите колеги в България културата на просветено и експертно правене на политика - ако намери благодатна почва да вирее по балканските ширини.