Български  |  English

Неприятни спомени

Белият цар“ на Дьорд Драгоман е перфидно наивен разказ на момче, което вече отказва да оцелява чрез апатия.

Роден в Трансилвания (1973) и пишещ на унгарски в Будапеща, авторът се фокусира върху последните години на управлението на Чаушеску, но нито държавният социализъм, нито прословутият диктатор са назовани поименно - и това повдига романа на степен. Насилието е непонятно (и напълно естествено) за централния персонаж на Драгоман, но не и за читателите на този превеждан навсякъде по света текст. Пред нас е възмъжаващ юноша, чийто разказ за всевъзможни неприятности превръща миналото във вечно настояще. Разказът е равен, крайно последователен и крайно подробен и неговият ефект е да реконструира в съзнанието на читателя сродни спомени. В центъра на всеки фрагмент стои травма, а писането за нея предполага сблъсък между историята и паметта, в който се ражда превъзходна литература. Литература, отлично изчисляваща както комерсиалните клишета, с които да се наложи в традицията на писане за времето преди 1989 година, така и трагичните обертонове, с които да я победи.

Защото финалните страници на ‛Белият цар“ действително звучат с древногръцка мощ. Дьорд Драгоман събира накуп три поколения: дядото, на чието погребение се намираме (с неясна смърт; гузен и самоунищожителен партиен велможа), бащата (жив труп с изпразнен поглед; дисидент, осъден да копае канал на Дунав) и внукът, който остава сам. Трима герои с едно и също име, което никога няма да узнаем.

Съшитият от разкази роман на Драгоман се чете бавно и неприятно. Но от киселите анекдоти за едно общество на насилието и недостига текстът успява да акостира във възвишеното.

‛Белият цар“ е преведен с много разбиране от Стефка Хрусанова за издателство ‛Ерго“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”