Български  |  English

Вечер в ла мажор

Светла, радостна вечер с музиката на Моцарт и Менделсон ни подари на 5 юни Симфоничният оркестър на БНР с маестро Емил Табаков на диригентския пулт и Веско Стамболов - солист. Бихме могли да я наречем вечер в ла мажор – тоналността на двете основни произведения, включени в програмата: Клавирен концерт KV 488 на Моцарт и Симфония № 4 „Италианска“ на Менделсон. Не знам какви са били причините за подбора на произведенията, дали тоналният елемент е присъствал като идея при съставянето на програмата. Тъй или иначе, на нас, слушателите, беше дадена възможността да почувстваме, от една страна, по колко сроден начин са възприемали въпросната тоналност двамата композитори, а от друга – и особена благодарност за това! – и в нас да проникне поне за известно време духът на този техен, така необходим ни днес, светъл и лъчезарен, жизнеутвърждаващ ла мажор.

Концертът започна с увертюрата към „Сватбата на Фигаро“, където впрочем също „грее“ достатъчно ярко изразен ла мажор (сияещата от радост прекрасна заключителна тема в експозицията). Тук като че ли оркестърът не беше още достатъчно ‛загрял“, но с присъщите си усет, темперамент и диригентско майсторство маестро Табаков успя да извлече покоряващата същност на тази музика – стремителното, вихрено, непрестанно движение, намиращо все нови и нови източници за своето разгръщане.

С голям интерес се очакваше случващото се за първи път, доколкото ми е известно, партньорство на Емил Табаков и младия, но признат вече в европейски план (особено с интегралното си изпълнение на Баховите клавирни концерти) Веско Стамболов. Може и да не съм права, но ми се стори, че тази вечер пианистът не беше в най-добрата си форма. Усетих го всъщност най-вече в началото, във външно опростената и вероятно тъкмо заради това костелива за постигане като характер главна тема на първата част. Последва обаче великолепна, според мен, интерпретация на прочутото Адажио, интерпретация на задълбочен музикант, способен да чуе и пресъздаде изливащите се сякаш от небето съвършена красота и всепроникваща божествена любов. С бликаща лъчезарност и жизнерадост прозвуча финалът. В тези две части почувствах истинска наслада от съвместното музициране на солиста и оркестъра, от взаимодействията между двата съставни елемента на Моцартовото цяло, прозвучало, според моите представи, съвсем по моцартовски.

И накрая - ‛Италианската симфония“ на Менделсон със своята мелодическа свежест, хармоничност и възторженост. Няколко дни по-рано я чухме и в друго изпълнение – на Софийската филхармония под диригентството на Пламен Джуров. Някои почувстваха скука в това стечение на обстоятелствата. Аз обаче го възприех като нещо добро, като едно цивилизовано демократично право да имаме пред себе си повече от една възможности – за да можем и да не пропуснем, и да изберем, и да сравним. Сравнението, разбира се, би било най-интересно и ценно, но и много трудно, изискващо прослушване на записите и сериозен анализ. Нещо, което не се наемам да правя. От едно слушане мога само да кажа, че и в двете изпълнения завладяващо за мен звучеше характерният и нужен на душата ми, този път Менделсонов „ла мажор“. При Пламен Джуров - в по-приглушени, акварелни тонове, при Емил Табаков - в по-сочен и експресивен маслен колорит.

С този светъл Моцартово-Менделсонов концерт Радиооркестърът приключи настоящия си сезон. Очаквам следващия, който, както вече знаем, обещава много хубави неща.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”