Български  |  English

Как се прави философско списание у нас?

През май т.г. в СУ „Св. Климент Охридски“ се състоя кръгла маса, посветена на 80-годишнината от първия брой на сп. ‛Философски преглед“, издавано от Димитър Михалчев. Организаторите на форума – сп. ‛Философски алтернативи“ и специалност ‛Философия“ на университета, бяха поканили главни редактори и членове на редколегии както на отдавна утвърдени , така и на сега ‛прохождащи“ философски издания; списания с национален, международен и локален/ведомствен обхват; излизащи в книжен или в електронен формат; специализирани философски издания и издания с по-широка хуманитарна насоченост...Мисията на “Философски преглед“ бе представена от Нина Димитрова, зам. главен редактор на сп. „Философски алтернативи“.

След встъпителните думи на Анета Карагеоргиева, ръководител на катедра ‛Философия“, в дискусията взеха участие главните редактори Анна Кръстева (‛Southeastern Europe“), Веселин Петров (Balkan Journal of Philosophy), Евлоги Данков (“Любомъдрие“), Иван Върбанов (“Диалог“), Иван Стефанов (“Философска мисъл“), Кирил Шопов (“Философски форум“), Лазар Копринаров (“Nota Bene“), Миглена Николчина (‛Алтера Академика“), Нонка Богомилова (“Философски алтернативи“), членове и сътрудници на редколегии...

Идеи и насоки за основните дискусионни полета на форума бяха предложени от модератора на дискусията Добрин Тодоров. Те станаха и опорни точки на близо тричасовите дебати за собственото място и ролята на отделните печатни органи сред останалите специализирани списания и в националната философска култура като цяло; за предимствата и проблемите на широкопрофилните и специализираните философски издания като форуми за среща на автори от различни области на социалното и хуманитарното знание; за идейните платформи на тези издания, споделящи днес ценностите на многообразието – липса на обвързаност с конкретна теоретична, религиозна, политическа доктрина, но и липса на издания, списвани от съмишленици, изхождащи от определена философска парадигма, школа, традиция; за тяхната отвореност към актуалните социокултурни процеси и явления или придържането им към специализирана академична тематика; за либерален режим на достъп на автори от различни области на хуманитаристиката или за строго философски ‛филтър“; за мисията на тези издания – образователна, оценъчна, академична, критична...

От споделените между главните редактори ‛добри практики“ и ‛горчив опит“ стана ясно, че електронните издания успяват да се справят по-успешно с някои от съвременните проблеми и предизвикателства, пред които е изправен философският печат: техните предимства са по-лесен и масов читателски достъп, по-евтина публикация... Същевременно присъствието в импровизираната изложба на философски издания на уникални броеве от списание ‛Философски преглед“, издадени през 30-те години на миналия век, като че ли подкрепи сантимента на някои изказвания към книжните издания от гледна точка на солидност и дълготрайност на съществуването им. Силен аргумент в тази посока прибави и авторитетното присъствие на изданията на ‛Алтера“ – списания и книги, оформени с библиофилска компетентност и вкус. Но като че ли компромисният и реалистичен извод от тази част на дискусията бе в добрия шанс на смесените форми – и книжен, и електронен вариант.

Макар да имаше и нотки на критичност и огорчение от разнообразните затруднения, пред които е изправено издаването на философско списание днес у нас, остана и надеждата, че то ще устои, продължавайки солидната 80-годишна традиция.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”