Джонатан Лител
Доброжелателните
Превод от френски Георги Ангелов
ИК „Колибри‛
София, 2009
Цена 22 лева
Наистина крайно рядко един писан в наши дни роман може да бъде окачествен като величествен. В случая с „Доброжелателните‛ това определение е само началото.
900-страничният роман на родения през 1967 година в Ню Йорк Джонатан Лител вече спечели двете най-важни литературни отличия във Франция: ‛Гонкур‛ и Голямата награда за роман на Френската академия. Невероятният за роман от такава висока класа едномилионен тираж предизвика Пиер Нора да заяви, че проумяването на феномена „Доброжелателните‛ не е по силата нито на автора, нито на неговите издатели. Според него, читателският успех на книгата се дължи на травматичното отношение на французите към Втората световна война и нацизма. Защото в романа на Лител един циничен палач разказва подробно за своето участие в еврейското изтребление и не изпитва каквито и да било угризения. Авторът споделя разбирането на Батай, според което „палачите нямат думата или ако проговорят, го правят с думите на Държавата‛. Затова неговият проговорил бивш нацистки хомосексуален офицер и днешен порядъчен фабрикант, индустриалец и уважаван баща на семействоq е скандал, който продължава да отеква не само в литературната и културната периодика.
Повече за „Доброжелателните‛ в следващ брой на вестника.
К
Превод от френски Георги Ангелов
ИК „Колибри‛
София, 2009
Цена 22 лева
Наистина крайно рядко един писан в наши дни роман може да бъде окачествен като величествен. В случая с „Доброжелателните‛ това определение е само началото.
900-страничният роман на родения през 1967 година в Ню Йорк Джонатан Лител вече спечели двете най-важни литературни отличия във Франция: ‛Гонкур‛ и Голямата награда за роман на Френската академия. Невероятният за роман от такава висока класа едномилионен тираж предизвика Пиер Нора да заяви, че проумяването на феномена „Доброжелателните‛ не е по силата нито на автора, нито на неговите издатели. Според него, читателският успех на книгата се дължи на травматичното отношение на французите към Втората световна война и нацизма. Защото в романа на Лител един циничен палач разказва подробно за своето участие в еврейското изтребление и не изпитва каквито и да било угризения. Авторът споделя разбирането на Батай, според което „палачите нямат думата или ако проговорят, го правят с думите на Държавата‛. Затова неговият проговорил бивш нацистки хомосексуален офицер и днешен порядъчен фабрикант, индустриалец и уважаван баща на семействоq е скандал, който продължава да отеква не само в литературната и културната периодика.
Повече за „Доброжелателните‛ в следващ брой на вестника.
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар