На шести юни една от най-известните личности в интернет, съоснователят на Wikipedia Джим Уейлс, бе в София за среща с българската уики-общност. Подведена от афишите, очаквах лекция стриктно по темата ‛Икомоника на споделянето‛ и малко повече за сблъсъка между радикалния егалитаризъм на Уейлс и меритокрацията на съоснователя на енциклопедията в нейния прото-вариант, Nupedia, философа Лари Сангър. Както можеше да се очаква, получи се среща-разговор, по време на която стана дума за много и различни неща, повечето от които могат да се прочетат и в мрежата, но тъй като за мен най-интересното си остават идеологиите, предпочитам да им посветя няколко реда.

Започнала съществуванието си през 2001 г. под името Nupedia, електронната енциклопедия, позната ни днес като Wikipedia, е представлявала не просто свободно съдържание в мрежата, но и съдържание, рецензирано и одобрено от експерти. Бавното разрастване на ресурса, както знаем, е причина главният редактор Сангър да предложи варианта wiki - максимално бърз и опростен (благодарение на wiki-софтуера) начин за работа. Непретенциозната Wikipedia бързо се сдобива с популярност и въпреки атакуемото си откъм достоверност съдържание, скоро прави Nupedia излишна. А когато през 2002 компанията на Уейлс, Bomis, отказва да плаща на Сангър, за да изпълнява длъжността главен редактор, той се оттегля, за да основе свой собствен wiki-проект, така наречения Citizendium (http://www.citizendium.org).

Понастоящем Лари Сангър е един от главните критици на Wikipedia. Фрустрациите му идват от анонимността - нещо недопустимо, според него, доколкото освобождава сътрудниците от отговорност за грешките им; а също и от липсата им на респект пред експертите, които единствени уж са в състояние да придадат легитимност на начинанието.

Това е разбираемо. Както повечето хора, въвлечени в IT сферата, Лари Сангър е либертарианец, меритократ и привърженик на идеята, че привилегиите в една общност трябва да са пропорционални на способностите, които членовете й демонстрират, и съответно, на отговорността, която поемат.

Меритокрацията обаче е съвършено несъвместима с представата на Джими Уейлс за системата на управление на една wiki-общност. Според него демонстрирането на индивидуалност, така типично за общуването или блогването в мрежата, в Wikipedia трябва да отстъпи пред необходимостта за възможно най-безпрепятствена съвместна работа, без оглед на авторитета на отделните участници в процеса. Най-лесният начин да се постигне това е анонимността. Поддържането посредством анонимност на репутацията в неявен вид, според Уейлс, предпазва общността и по-точно нейната не-йерархичност от разрушаване чрез създаване на конкуренция – нещо оправдано в по-пазарно ориентирани системи като eBay примерно, не и в Wikipedia. В Wikipedia достоверността на информацията се гарантира не от конкуренцията, а от консенсуса между членовете на общността.

Като иноватор, Уейлс също така не може да не изпитва съмнение в ефективността и адекватността на експертното мнение във времена, когато областите на познание се преплитат интензивно и е по-важна способността за навигиране и комуникацията в много области, отколкото безпогрешността в една единствена.

Една енциклопедия не е произведение на изкуството. Тя не е и уникално научно откритие. От нея не се очакват гениални инвенции, а просто създаването и предоставянето на нов, ценен ресурс на обществото, което ще рече, че консенсусният подход е напълно оправдан и съвсем не е в конфликт с амбицията за достоверност.

Всъщност, най-интересното в цялата тази история е, че самият Джим Уейлс също е либертарианец, при това до мозъка на костите. Някой би се запитал: как така едноличният самодържец Джим Уейлс с неговия почти звезден статус си позволява да говори за предимствата на анонимността? Не по-малко меритократ от своя бивш сътрудник Санглър, той в същото време говори за егалитаризъм и за амбицията на Wikipedia да бъде релевантен ресурс, погазвайки мнението на авторитетите. Е, може би просто възможно най-релевантен при този почти рискован начин на съществувание.

Както сам Уейлс каза по време на разговора на 6 юни: ‛Грешенето е напълно човешко състояние‛. Wikipedia дължи успеха си на своята бързина, а бързината, както знаем, е контролирана възможност за грешки.