Още по повод Музея за съвременно изкуство
Бъдещият САМСИ - между Миньор Перник1 и Манчестър Юнайтед. Но къде точно?
Преди 01.01.2007 натискът от Брюксел бе единствената причина нещо да се променя за добро в България... След 01.01.2007 членството в ЕС твърде често се използва като „чадър‛ за далавери... В България политиката е бизнес... - и Алеко го е казал, и в парламента го знаят, и електоратът го знае, че и гласува „за‛. То чак и отвън се вижда („Ентропа‛ на Давид Черни). Трябва да се задават въпроси в публичното пространство, та белким в един момент стане дебат и поне някой „влезе в час‛ с практиката по света...2
Това по-долу е, което разбрах и което си мисля след пресконференцията за САМСИ на 18.05.2009 г., както и след последвалия разговор, който имах с г-н Борис Данаилов в ефира на Дарик Радио на 20.05.2005 в предаването „Челюсти‛. (Между другото, г-жо Диана Найденова, в съвременното изкуство има жанр ‛sound installation‛, но хубави за микрофона гласове не се срещат...)
Казват, че на подарен кон не се гледат зъбите... Доколкото кон още няма, а има пари за откупка на кон, това тук е превантивен текст, целящ да обсъжда тъкмо зъбите на търсения за откупка кон... (Въпросът кой и как ще го язди също ни интересува, но по-задълбочения дебат по него сигурно ще дойде по-късно.)
Чистата случайност (конкурсът)
Конкурс май е имало... Но в нашия случай е било въпрос на „чиста случайност‛... Казват, че Интернет е свободно пространство, т.е., ако някой (например, СГХГ, ИСИ - София, Интерспейс - София, Изкуство днес – Пловдив, дори СБХ...) не е разбрал за конкурса, вината си е само негова... От българска страна като че ли се е явил само един кандидат... Кандидатът май е бил предизвестен... Въпрос на щастливо стечение на обстоятелствата и на чиста случайност, както спомена г-н Данаилов пред Дарик Радио онзи ден...
По-точно – в НХГ е имало норвежка изложба преди 1-2 години и по този повод се е развила дружба между директора на НХГ и посланичката на Норвегия... В резултат преди време като че ли е имало ма-а-алко насочващо подсказване за този конкурс и ето ти на – подаден проект от НХГ за МСИ в конкурса... Няма да коментирам как и кога се е появил необходимият партньор от Норвегия, защото не знам. От друга страна, в същото време един хубав имот е бил върнат в лоното на културата, след като е изтръгнат от „лапите‛ на подозрителна фирма... Факт, който сам по себе си е за адмирация.
Добре, и така може... Станалото – станало, не е най-най-лошото... Ако друг беше спечелил такъв конкурс, един ден след две години цяла София щеше да осъмне, запълнена с камъни, като онези, струпани сега покрай Перловската река или в парка „Заимов‛ (не му знам новото име). С НХГ начело няма как поне нещо да не се случи, особено при мониторинг и отвън, и отвътре (това тук е началото). Обаче, да видим откъде тръгва НХГ и какво ще изискваме от техния САМСИ в бъдеще, дали ще докажат, че заслужават нашите (на онези, дето от 20 години работят по въпроса без целеви грантове, но за сметка на това с постоянни конкурси и по цял свят3), така де – нашите произведения, подкрепа и партньорство...
(Ще кажа веднага – като знаете какви ги „спрягат‛ за ИСИ-София, мислите ли че ако наистина бихме искали САМИ да направим МСИ в София, досега нямаше да сме го направили...? Но не искаме сами, а потенциалните ни партньори май ги прецакаха.)
И сляпата катеричка понякога намира лешник (не помня кой го беше казал това, ще става дума за програмата на бъдещия музей, за архитектурния проект, такива работи...)
Не е ясно на какъв възглед, критерии и художествени практики в България се е опряла концепцията за съвременно изкуство на проекта за САМСИ; каква е самата тази концепция; откъде се е взела; кой я е създал; и въобще – била ли е изисквана такава концепция от кандидата, той бил ли е подлаган на проучване, както и на сравнение с практиката на други потенциални кандидати от страната (обществени или частни единици в художествения живот), които се занимават със съвременната художествена продукция, с изложби, с обмен, с реконструкция на сгради и т.н.?
Въпросът е, като са „подшушнали‛ на НХГ за конкурса, защо не са създали конкурентна среда с още едно „подшушване‛ към СГХГ например, която като че ли е най-засегнатата институция в тази ситуация. Институция, която, макар и с твърде скромни средства, вече има 7-8 години практика в тази сфера; има и колекция; има и кадри – и по-стари, и по-млади... СГХГ на практика е единствената обществена институция, която би могла да се конкурира с НХГ в този конкурс.
Процедурата на „конкурса‛ с един кандидат от България, колкото и да е приемлива за спонсора, все пак предполага някаква вътрешна логика на подадения проект спрямо заявеното намерение. Защото, като прикачиш към един имот думичките „съвременно изкуство‛ и думичката „музей‛ с цел почти 1 300 000 евро, от това нещата не стават по-ясни... Само става ясно, че в думичките „съвременно изкуство‛ вече дори и НХГ (една институция, консервативна и мудна както по определение, така и по убеждение на кадрите си) вижда някаква евро-печеливша „магика‛. Терминът „съвременно изкуство‛ някак си се е примъкнал в полето на „културното наследство‛ – хитър компромис, целящ грант, но последствията за художествената практика може да се окажат доста страшни.
Явно НХГ иска да се легитимира отново и то като активен играч в една „игра‛, в която проспа развитието на изкуството в България през последните 20 години; като опазваща институция, НХГ дължи много на всички художници в България, а не обратното; в НХГ ще трябва още много да учат, да работят и да се доказват, преди да забравим последните 20 години и ги приемем за сериозен партньор на сцената на съвременното изкуство - както в България, така и в чужбина... Става дума и за колекцията на съвременно изкуство, и за изложбените програми4, и за образователните такива, и за обмена на проекти...
Вярно е, че г-н Данаилов прави кураторски проекти (и като независим куратор, за което тук не става дума!) и че в НХГ понякога стават съвременни неща (то сигурно само в гробището не може да се открие съвременно изкуство). Но е вярно, че в НХГ прекалено много от тях са резултат на повече или по-малко пасивен обмен на изложби и инициативи от официален тип; други са правени доста „на сигурно‛ и след натиск отвън; а трети оставят впечатлението за случайност, за продукт на лични предпочитания от национална институция и т.н. Което не значи, че проектите са непременно слаби; и в никакъв случай тук не обсъждам художниците в тези изложби! Става дума единствено и само за степента на посветеност на НХГ в каузата на съвременното изкуство и то в сравнение с практиката на другите активни художествени агенти на нашата арт сцена!
Така че, под въпрос остава сериозността на ангажимента на НХГ към съвременните художествени практики. След като НХГ има да мисли за колекцията и депата си, за реставрация и старите майстори, както и за куп други неща, защо се захващат въобще, защо не търсят партньори, защо... И защо се чудят, че се появяват въпроси и недоверие към способността им да се занимават с нещо, което са доказали през годините, че или не обичат, или не разбират, или просто мразят, или ги притеснява с успехите си по света и у нас, или кой знае какво... – и като институция, и като отделни кадри. В началото на пресконференцията за САМСИ бе заявено очакване за гражданска намеса и дебат. В момента, в който тези неща се появиха, отговорът бе тотална истерия. Не разбирам защо толкова се нервират колегите, задаването на такива въпроси е нормална практика в реалния art world по света?
Имаме „на масата‛ и архитектурния проект за реконструкция на сградата на Софийския Арсенал... Като че ли проектът е направен набързо - така изглежда... Не строително/инженерната част, а архитектурната фасада и онзи печален статив с видео екран отпред, който изглежда като още една добавка към вече вулгарната визуална среда на София.5 Дали въобще някой си е помислил, че с тези пари могат да се произведат (след конкурс и жури) 4-5 работи на млади художници, които не само да станат част от експозицията на музея, но и да стимулират „конкурентността‛ на младото поколение? Дали това решение, което може и да допада на норвежките експерти, е онзи имидж на МСИ, с който ние сме готови да живеем, да излагаме изкуството си там, или просто да го посещаваме? Дали някой въобще е питал архитектурната колегия как гледа на такъв проект за обществена сграда в центъра на София, дето ще се строи без конкурс?
Акт на самозащита (критериите)
Какво се очакваше от нас – безмълвно да се радваме, че въобще нещо такова се случва? Въпросите трябва да се задават сега – когато сградата се открие, вече ще е късно... Изглежда така, като че ли в НХГ и през ум не би им минало да правят МСИ, ама ето на, видите ли – добихме сграда, намерихме пари и айде сега „съвременно‛... „Чиста случайност‛... И в резултат, почти като отчаян акт на самозащита, проект за САМСИ – не че наистина ни се иска нещо такова, ама... В ситуация на „конкурентна‛ борба и безкрайна бумащина (несъмнено е било така, браво, благодаря за усилията, наистина!!!), сега ще се прави САМСИ... Дай Боже да не стане така, както стана с пътищата...
Какво да очакваме от САМСИ (тук говоря само от свое име - като участник в изложбата Експорт-Импорт от 2003 г. в СГХГ6; и като „потърпевш‛ от думите на директора на НХГ, произнесени по време на дебата на същата изложба7)? Очаквам дълготраен и изключителен интерес към практиките на съвременното изкуство в България и по света съобразно най-високите примери и критерий за актуалност, за ангажимент към съвремието, за качество, за мисъл, за конкурентоспособност в постоянна конкуренция с другите; очаквам сериозно и отговорно изграждане на колекция, очаквам прозрачно набиране на средства, очаквам поддържане на приемственост в съвременното изкуство на страната и то в диалог със световното изкуство... Има и още...
Това е трудно и ще става още по-трудно - както за НХГ, така и за САМСИ, защото въпросите ще се множат. Но вижте сега, ние живеем така, по тези стандарти вече от почти двадесет години – в реалния свят на съвременното изкуство човек трябва да се доказва всеки ден... Така че – Welcome to the Real (art) World! Очаквам МСИ в България да живее и работи така, като че ли се намира в самия център на световната художествена сцена, но следи как се определя съвремието тук; и как художниците го осмислят в работите си; осигурява обмен с подобни институции по света; помага на младите...
Когато през 2004 г. течеше дебатът за МСИ в Букурещ, колегата Дан Пержовски сумира очакванията на младите художници така – в нашата ситуация един МСИ трябва да реши 3 главни проблема на младия художник:
а). достойно място за изложби;
б). достойни средства за производство на нови произведения;
в). помощ за пътувания по света за участия в изложби, образование и т.н.
Ако успее, то тогава ще се радва на уважение и подкрепа както от млади, така и от стари, ако ли не...
Има и още. Например - произведенията на все по-широк кръг от автори от България са станали недостъпни за НХГ (и за в бъдеще за САМСИ), защото са в музеи и колекции в чужбина, защото са изгубени, защото са придобили пазарен еквивалент, а в НХГ няма пари за колекции; или просто защото няма да им ги дадем, докато не докажат, че имат траен и сериозен ангажимент към тези произведения. Какво ще стане в такива случаи, как ще бъдат приобщени обратно сума ти хора, за да може САМСИ да работи на търсеното ниво? Ако се съмнявате какво точно означават тези думи – моля, използвайте Google, нали Интернет е свободно пространство... На английски език... Пуснете за проверка което име на художник, куратор или институция ви харесва от всички онези, които са „замесени‛, или сега тръгват да се замесват със съвременното изкуство в България, и сравнявайте... Сравнете практиката на НХГ от последните 20 години с практиката на СГХГ, на СБХ, на Изкуство днес, на Интерспейс, на ИСИ-София и т.н. - всички тези единици в художествения живот си имат уебсайтове... 8
Като се каже „музей‛, това означава колекция... Как ще стане това, с какви пари, дори не питам по какви критерии? Но ще кажа, че при такъв анонс очаквам национално отговорно отношение към най-съществените примери за съвременно изкуство, създадени от водещите художници... Например онези, дето бяха в Експорт-Импорт и дето г-н Данаилов тогава каза, че не стават за музей... И друго – какво все пак ще стане с отдела (бившия музей) за Приложно изкуство към НХГ – не е съвсем редно един музей да се прави за сметка на колекцията и „къщата‛ на друг музей, макар този вече да е бил „понижен‛ в ранг на „отдел‛... Между другото, в колекцията на този отдел (бивш музей) би трябвало да се пази една от първите инсталации в България, работа на Кирил Прашков и покойния вече Злати Велев от съвместната им изложба през 1986 г. Какво ли става с нея? Да не говорим, че ако съвременното изкуство остане като „отдел‛ към НХГ, съвсем ще бъде смешно...
Питам се, ако от новия музей вземат работа на някой от нас, ще я пазят ли? И каква ще е нейната съдба, когато човекът, на който вярвам като директор или куратор, вече не е там на работа? Точно затова дълготрайният ангажимент към един казус и към един вид ценности, свързани със съвременното изкуство, е нещо изключително важно.
Музиката е поръчана (спонсорът, Евровизията, Венеция 2009)
Съмненията идват и от объркването на понятията модерно и съвременно. Г-жа Скарстейн, посланичка на Норвегия, не е длъжна да знае разликата. Но тя със сигурност знае за какво отиват парите на нейните данъкоплатци... Та въпросът е такъв: грантът е насочен към „модерно‛, което значи „наследство‛, или „съвременно‛, за което става дума тука. Аз бих й задал още и въпроса с колко художници в България се е срещала от онези в изложбата Експорт-Импорт от 2003 г.? Мисля си за г-н Гауденц Б. Руф (бивш посланик на Швейцария), който беше на работа тук преди 10 години и започна да действа след 2007 г. със своята награда за съвременно изкуство. Неговият персонален ангажимент постави летвата толкова високо, че много малко посланици могат да я покрият. Аз имам определени очаквания от посланиците, които се замесват със съвременното изкуство в България. Бих могъл да задам на госпожа Скарстейн и по-лесния въпрос кой точно ще представлява Норвегия на Венецианското биенале тази година, с какъв проект, с какви художници, но се опасявам, че нито тя, нито колегите от НХГ биха могли да отговорят ей така, без да направят проверки.9
В случая всички предпочетоха да акцентират вниманието върху това, че Норвегия е спечелила Евровизия, а не върху съществения за съвременното изкуство аспект, което е участието във Венецианското биенале. Човекът от МК дори не знаеше, че то се открива след две седмици, но компетентно заяви, че текат консултации за участието на България...
Модерно и съвременно изкуство са термини от енциклопедии и речници10, а не някаква експертна еквилибристика. При всички случаи смисълът на тези термини трябва да се употребява точно и отговорно от всеки зам. директор на НХГ. И когато това не става, се пораждат нови съмнения и въпроси – дали все пак ще пуснат новия музей да се отърси от НХГ; а кой ще го оглави, надявам се, не колега в предпенсионна възраст; и нека има публичен дебат и конкурс по това, а?
Модерно и Съвременно (конкурентите, Мунк, речниците и термините)
Между другото, ако някой се кани през 2011 г. да открива музей на съвременно изкуство в София с изложба на Едвард Мунк (Edvard Munch, 1863–1944)11, най-известният художник на Норвегия за всички времена, нека да премисли отново, а? Чудесен автор и чудесна изложба би била, ама не на това място, нали? Може би в НХГ или в НГЧИ... Но в музей на съвременно изкуство това би било подигравка към художествената сцена тук и повод за нови, още по-тежки съмнения...
Като се има предвид, че: а). Едвард Мунк е роден през 1863 г. – тогава, когато България все още се бори за църковна независимост; б). най-известната му картина „Викът‛ е от 1893 г. - тогава, когато България се движи между Съединението и Независимостта; и в). умира на 80-годишна възраст, само няколко месеца преди 9 септември 1944 г. - то предполагам, ще бъде въпрос на „чиста случайност‛ този велик колега да бъде сметнат от медиите и публиката за съвременен художник.
Но за да не си кажете, че злобея без основание, ще предложа през 2011 г. художествените мероприятия, отбелязващи нашата искрена благодарност към Кралство Норвегия за помощта в основаването на САМСИ, да бъдат курирани например така, с жест към професионалните съюзници и конкуренти:
а). Едвард Мунк в НГЧИ;
б). Васил Симитчиев в НХГ, или друг сериозен художник от България, който работи поне в Скандинавия;
в). най-младите и качествени норвежки художници в СГХГ;
г). Елмгрен и Драгсет в САМСИ.
Ако се окаже, че в НХГ са работили добре, може дори да ударим едно рамо, като убедим последните, че въобще си струва да правят нещо в София и то в новия клон на НХГ...12
Кадрите решават всичко (25 художници не стават за музея...)
Обещаха САМСИ да се отдели от НХГ. Ще видим... На този етап мога да кажа само:
а). не очаквам извинение за онези думи от 2003 г., изказани от г-н Данаилов в качеството му на директор на НХГ;
б). но очаквам обяснение как така онзи, който има такова мнение за съвременното изкуство, при това във връзка с музейния дебат, се стяга да прави музей... твърде интересно...
А в Норвегия дали са чели тези думи, като са гледали конкурсния проект? А дали този проект ще бъде представен някога на обществеността тук във вида, в който е бил подаден? Сега, като препрочитам отново скандалния пасаж от дебата в Експорт-Импорт през 2003 г.– май става дума само за някои произведения, кои ли ще са те... интересно...? Ако са случайно изпуснати думи – да стане ясно, че е така. Ако ли не – обяснете новото във вашия поглед към съвременното изкуство.
Кредит на доверие за музей на вересия (НХГ влиза в изпитателен срок, сравнение и мониторинг под лупа, дайте ни основание да ви дадем подкрепа)
Не съм срещу тази инициатива, тъкмо напротив; не бих си губил времето с безнадеждни проектоносители в тази сфера! Но искам да знам - ще продължава ли НХГ да рита топката или в друго първенство, или в някаква друга игра?
Всеки път, като става дума за съвременно изкуство в качествените му критерии и международна система на функциониране, имам усещането, че от НХГ идва изказване от типа: „Какво ми говорите за Манчестър Юнайтед, ние в Миньор Перник знаем да ритаме топка...‛
1. Много моля уважаваните футболисти от Миньор Перник и Манчестър Юнайтед за извинение, че ги използвам като координатна система за сравнение! Знам, че сте посветени на работата си професионалисти, които знаят много добре какво правят, къде и защо го правят и т.н.! Бих искал и в съвременното изкуство, поне в България, един ден да сме също така наясно по критериите и приоритетите в нашата професия както сте вие във вашата! ...и Слава Богу, че финалът на Шампионската лига бе на 27.05.2009, иначе щяха да ме разнасят и за това... За да не става объркване – когато казвам Манчестър Юнайтед, аз говоря и за Барса, то нали и там преди време риташе едно наше момче...
2. Примери за спешно належащо "влизане в час" – НМБИИ е националистическо название с расистки привкус, което никой не иска да използва; НГЧИ е просто смехотворно недоразумение, оксиморон; кой ли ги измисля тези названия? Знам, че не са служителите в тези институции... И вижте сега, уважаеми дами и господа от Министерство на културата – в английския раздел на сайта на министерството ви пише така: ‛Museums, Art Galleries and Depictive Arts‛ Directorate‛... Дума ‛depictive‛ на английски език има, но никой никога никъде по света не би се сетил да я използва като превод на думата „изобразително‛... Обещавам, че ако я смените до 4-5 дни с думата ‛Visual‛, или поне ‛Plastic‛, мнението ми за вашата служба ще се повиши значително... http://mc.government.bg/page.php?p=288&s=315&sp=388&t=0&z=0
3. През 1994 г. публикувах текст за музея за съвременно изкуство на страниците на в-к „Култура‛. В тогавашния пълен дефицит смятах, че художникът трябва да се спасява сам в „музея‛ на личния си архив. В този като че ли първи (за България) текст в жанра писах, че музеят е „хладилник‛, който „замразява‛ произведението. По-късно промених мнението си – музеят за изкуство може да бъде много живо място, зависи как се прави. Вж. Лъчезар Бояджиев. „Музеят за съвременно изкуство като убежище от Историята‛, в. Култура, бр. 5, 1994 г.
4 ...и сега тук като ще ме „хласнат‛ по главата с „оня‛ списък, в който фигурират и моето име, и това на Недко, на Емо, на Нина и Вальо, на Милко, на Калин, Правдо и Кирил...и т.н. художници, които са правили някога нещо в НХГ – ще ме разбият! Ще излезе, че НХГ е бастион на съвременното изкуство... От време на време, в резултат не на системно построена и последователно провеждана изложбена политика, а най-често на външен натиск от художниците в НХГ се появява нещо съвременно. Впечатлението ми е, че това става твърде инцидентно.
5. Това е особено болезнено за мен... Когато през м. октомври 2003 г. направих проекта си „Горещ визуален град‛, г-н Данаилов лично ми позволи да монтирам възловата част на проекта върху фасадата на НХГ. Става дума за билборда „Бригадата на Стефан (и неговите зетьове)‛, който се намеси в градското пространство на София по време на местните избори, за да анализира и критикува точно вулгарната неокапиталистическа визуална среда на София. Вярно е, че билбордът бе свален преди уговорената дата, аз пък не платих за наем... Все едно – тогава се надявах, че съдействието е по принципни съображения и солидарност с критическия патос на проекта. Като виждам сега проекта за архитектурата на САМСИ и този статив, започвам да се съмнявам, че е било от „не май къде‛.
http://ica.cult.bg/ata-page.php?idd=26
http://www.ica-sofia.org/?id=2&lan=EN&cat_id=6
http://www.projekt-relations.de/en/get/pressematerial/visual_seminar.php?menuopen=3&lang=en
6. http://sghg.bg/newsite/index.php?module=exhibitions&lg=bg&show=past&year=2003#top
7. http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibit_export-import-bg_dis.html Става дума за последното включване в дебата на г-н Данаилов:
„Аз май ще ви досадя, но все пак да кажа това, което подхвърли Недко Солаков одеве, когато говореше за младите художници. Боже опази от художници, които мечтаят да влязат в музей, особено съвременни. Ако това е целта на завършващите Академията - много зле. С което искам да подскажа нещо друго, което ми се струва много важно. Музейната институция е нещо, което почива на традицията и едно от нещата, които бяха подхвърлени тук, всъщност ни връща към старата функция на музея – събира, документира, запазва нещо, което в бъдещите поколения ще послужи евентуално за ... от национална гордост до някакви чисто научни изследвания, запазване на историята и пр.
Но аз не съм сигурен, че съвременното изкуство и това, което се прави в момента като съвременно изкуство, особено в авангардните му форми, може да се покрие с тази функция. Тук има много сериозно разминаване. Функциите на съвременното изкуство са в голямата си част много ефимерна и те приключват с някакво количество време, след което самото произведение, ако мога да кажа така, самото произведение също приключва и то просто изчезва. Как ще ги запазим тези функции и въобще трябва ли да бъдат запазени – това е единият генерален въпрос. Вторият генерален въпрос е – като ги запазим, какво от туй? И третото, аз все пак като представител на една институция искам да попитам кой може да ме принуди аз да купя някоя работа, защото тя е съвременна. Откъде накъде? Аз например не виждам такъв субект. (реакции) Следователно става въпрос за нещо друго. Въобще трябва ли да се насочваме натам. Защото в крайна сметка музеите, които бяха цитирани тук са музеи – те музеифицират някакви художествени произведения. И това е основният проблем. Съжалявам, че така може би звучи радикално, но част от нещата просто не ги виждам в съвременен музей и самият музей в днешните си функции не е способен да ги ‛глътне‛ като състояние. Това е, което искам аз да кажа.‛
8
СГХГ http://sghg.bg/newsite/index.php?lg=bg
НХГ http://www.nationalartgallerybg.org/
СБХ http://www.sbhart.com/index-bg.html
Изкуство днес – Пловдив http://www.arttoday.org
Интерспейс – София http://www.i-space.org/
ИСИ – София http://ica-sofia.org
The Gaudenz B. Ruf Award http://www.ruf-award.integra.bg/
SCCA - Sofia между 1994 – 2001
За актуална информация, критика и теория виж например:
e-flux http://www.e-flux.com/journal
Art Forum http://artforum.com/
9. The Collectors
http://www.danish-nordic-pavilions.com/
http://www.danish-nordic-pavilions.com/_picsARTIST/_COMMON/DANISH-NORDIC-PAVILIONS-PR-MARCH09.pdf
10. ...надникнете в Уикипедия, ако нямате време да четете книжки.
http://en.wikipedia.org/wiki/Modern_art
http://en.wikipedia.org/wiki/Contemporary_art
11. http://en.wikipedia.org/wiki/Edvard_Munch
12. Michael Elmgreen (р. 1961 г. в Копенхаген, Дания) и Ingar Dragset (р. 1968 г. в Трондхайм, Норвегия) работят заедно от 1995 г. и са един от най-прочутите художници от Скандинавия днес.
http://www.klosterfelde.de/sites/artists/elm-drag/ar_f.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Elmgreen_and_Dragset
Преди 01.01.2007 натискът от Брюксел бе единствената причина нещо да се променя за добро в България... След 01.01.2007 членството в ЕС твърде често се използва като „чадър‛ за далавери... В България политиката е бизнес... - и Алеко го е казал, и в парламента го знаят, и електоратът го знае, че и гласува „за‛. То чак и отвън се вижда („Ентропа‛ на Давид Черни). Трябва да се задават въпроси в публичното пространство, та белким в един момент стане дебат и поне някой „влезе в час‛ с практиката по света...2
Това по-долу е, което разбрах и което си мисля след пресконференцията за САМСИ на 18.05.2009 г., както и след последвалия разговор, който имах с г-н Борис Данаилов в ефира на Дарик Радио на 20.05.2005 в предаването „Челюсти‛. (Между другото, г-жо Диана Найденова, в съвременното изкуство има жанр ‛sound installation‛, но хубави за микрофона гласове не се срещат...)
Казват, че на подарен кон не се гледат зъбите... Доколкото кон още няма, а има пари за откупка на кон, това тук е превантивен текст, целящ да обсъжда тъкмо зъбите на търсения за откупка кон... (Въпросът кой и как ще го язди също ни интересува, но по-задълбочения дебат по него сигурно ще дойде по-късно.)
Чистата случайност (конкурсът)
Конкурс май е имало... Но в нашия случай е било въпрос на „чиста случайност‛... Казват, че Интернет е свободно пространство, т.е., ако някой (например, СГХГ, ИСИ - София, Интерспейс - София, Изкуство днес – Пловдив, дори СБХ...) не е разбрал за конкурса, вината си е само негова... От българска страна като че ли се е явил само един кандидат... Кандидатът май е бил предизвестен... Въпрос на щастливо стечение на обстоятелствата и на чиста случайност, както спомена г-н Данаилов пред Дарик Радио онзи ден...
По-точно – в НХГ е имало норвежка изложба преди 1-2 години и по този повод се е развила дружба между директора на НХГ и посланичката на Норвегия... В резултат преди време като че ли е имало ма-а-алко насочващо подсказване за този конкурс и ето ти на – подаден проект от НХГ за МСИ в конкурса... Няма да коментирам как и кога се е появил необходимият партньор от Норвегия, защото не знам. От друга страна, в същото време един хубав имот е бил върнат в лоното на културата, след като е изтръгнат от „лапите‛ на подозрителна фирма... Факт, който сам по себе си е за адмирация.
Добре, и така може... Станалото – станало, не е най-най-лошото... Ако друг беше спечелил такъв конкурс, един ден след две години цяла София щеше да осъмне, запълнена с камъни, като онези, струпани сега покрай Перловската река или в парка „Заимов‛ (не му знам новото име). С НХГ начело няма как поне нещо да не се случи, особено при мониторинг и отвън, и отвътре (това тук е началото). Обаче, да видим откъде тръгва НХГ и какво ще изискваме от техния САМСИ в бъдеще, дали ще докажат, че заслужават нашите (на онези, дето от 20 години работят по въпроса без целеви грантове, но за сметка на това с постоянни конкурси и по цял свят3), така де – нашите произведения, подкрепа и партньорство...
(Ще кажа веднага – като знаете какви ги „спрягат‛ за ИСИ-София, мислите ли че ако наистина бихме искали САМИ да направим МСИ в София, досега нямаше да сме го направили...? Но не искаме сами, а потенциалните ни партньори май ги прецакаха.)
И сляпата катеричка понякога намира лешник (не помня кой го беше казал това, ще става дума за програмата на бъдещия музей, за архитектурния проект, такива работи...)
Не е ясно на какъв възглед, критерии и художествени практики в България се е опряла концепцията за съвременно изкуство на проекта за САМСИ; каква е самата тази концепция; откъде се е взела; кой я е създал; и въобще – била ли е изисквана такава концепция от кандидата, той бил ли е подлаган на проучване, както и на сравнение с практиката на други потенциални кандидати от страната (обществени или частни единици в художествения живот), които се занимават със съвременната художествена продукция, с изложби, с обмен, с реконструкция на сгради и т.н.?
Въпросът е, като са „подшушнали‛ на НХГ за конкурса, защо не са създали конкурентна среда с още едно „подшушване‛ към СГХГ например, която като че ли е най-засегнатата институция в тази ситуация. Институция, която, макар и с твърде скромни средства, вече има 7-8 години практика в тази сфера; има и колекция; има и кадри – и по-стари, и по-млади... СГХГ на практика е единствената обществена институция, която би могла да се конкурира с НХГ в този конкурс.
Процедурата на „конкурса‛ с един кандидат от България, колкото и да е приемлива за спонсора, все пак предполага някаква вътрешна логика на подадения проект спрямо заявеното намерение. Защото, като прикачиш към един имот думичките „съвременно изкуство‛ и думичката „музей‛ с цел почти 1 300 000 евро, от това нещата не стават по-ясни... Само става ясно, че в думичките „съвременно изкуство‛ вече дори и НХГ (една институция, консервативна и мудна както по определение, така и по убеждение на кадрите си) вижда някаква евро-печеливша „магика‛. Терминът „съвременно изкуство‛ някак си се е примъкнал в полето на „културното наследство‛ – хитър компромис, целящ грант, но последствията за художествената практика може да се окажат доста страшни.
Явно НХГ иска да се легитимира отново и то като активен играч в една „игра‛, в която проспа развитието на изкуството в България през последните 20 години; като опазваща институция, НХГ дължи много на всички художници в България, а не обратното; в НХГ ще трябва още много да учат, да работят и да се доказват, преди да забравим последните 20 години и ги приемем за сериозен партньор на сцената на съвременното изкуство - както в България, така и в чужбина... Става дума и за колекцията на съвременно изкуство, и за изложбените програми4, и за образователните такива, и за обмена на проекти...
Вярно е, че г-н Данаилов прави кураторски проекти (и като независим куратор, за което тук не става дума!) и че в НХГ понякога стават съвременни неща (то сигурно само в гробището не може да се открие съвременно изкуство). Но е вярно, че в НХГ прекалено много от тях са резултат на повече или по-малко пасивен обмен на изложби и инициативи от официален тип; други са правени доста „на сигурно‛ и след натиск отвън; а трети оставят впечатлението за случайност, за продукт на лични предпочитания от национална институция и т.н. Което не значи, че проектите са непременно слаби; и в никакъв случай тук не обсъждам художниците в тези изложби! Става дума единствено и само за степента на посветеност на НХГ в каузата на съвременното изкуство и то в сравнение с практиката на другите активни художествени агенти на нашата арт сцена!
Така че, под въпрос остава сериозността на ангажимента на НХГ към съвременните художествени практики. След като НХГ има да мисли за колекцията и депата си, за реставрация и старите майстори, както и за куп други неща, защо се захващат въобще, защо не търсят партньори, защо... И защо се чудят, че се появяват въпроси и недоверие към способността им да се занимават с нещо, което са доказали през годините, че или не обичат, или не разбират, или просто мразят, или ги притеснява с успехите си по света и у нас, или кой знае какво... – и като институция, и като отделни кадри. В началото на пресконференцията за САМСИ бе заявено очакване за гражданска намеса и дебат. В момента, в който тези неща се появиха, отговорът бе тотална истерия. Не разбирам защо толкова се нервират колегите, задаването на такива въпроси е нормална практика в реалния art world по света?
Имаме „на масата‛ и архитектурния проект за реконструкция на сградата на Софийския Арсенал... Като че ли проектът е направен набързо - така изглежда... Не строително/инженерната част, а архитектурната фасада и онзи печален статив с видео екран отпред, който изглежда като още една добавка към вече вулгарната визуална среда на София.5 Дали въобще някой си е помислил, че с тези пари могат да се произведат (след конкурс и жури) 4-5 работи на млади художници, които не само да станат част от експозицията на музея, но и да стимулират „конкурентността‛ на младото поколение? Дали това решение, което може и да допада на норвежките експерти, е онзи имидж на МСИ, с който ние сме готови да живеем, да излагаме изкуството си там, или просто да го посещаваме? Дали някой въобще е питал архитектурната колегия как гледа на такъв проект за обществена сграда в центъра на София, дето ще се строи без конкурс?
Акт на самозащита (критериите)
Какво се очакваше от нас – безмълвно да се радваме, че въобще нещо такова се случва? Въпросите трябва да се задават сега – когато сградата се открие, вече ще е късно... Изглежда така, като че ли в НХГ и през ум не би им минало да правят МСИ, ама ето на, видите ли – добихме сграда, намерихме пари и айде сега „съвременно‛... „Чиста случайност‛... И в резултат, почти като отчаян акт на самозащита, проект за САМСИ – не че наистина ни се иска нещо такова, ама... В ситуация на „конкурентна‛ борба и безкрайна бумащина (несъмнено е било така, браво, благодаря за усилията, наистина!!!), сега ще се прави САМСИ... Дай Боже да не стане така, както стана с пътищата...
Какво да очакваме от САМСИ (тук говоря само от свое име - като участник в изложбата Експорт-Импорт от 2003 г. в СГХГ6; и като „потърпевш‛ от думите на директора на НХГ, произнесени по време на дебата на същата изложба7)? Очаквам дълготраен и изключителен интерес към практиките на съвременното изкуство в България и по света съобразно най-високите примери и критерий за актуалност, за ангажимент към съвремието, за качество, за мисъл, за конкурентоспособност в постоянна конкуренция с другите; очаквам сериозно и отговорно изграждане на колекция, очаквам прозрачно набиране на средства, очаквам поддържане на приемственост в съвременното изкуство на страната и то в диалог със световното изкуство... Има и още...
Това е трудно и ще става още по-трудно - както за НХГ, така и за САМСИ, защото въпросите ще се множат. Но вижте сега, ние живеем така, по тези стандарти вече от почти двадесет години – в реалния свят на съвременното изкуство човек трябва да се доказва всеки ден... Така че – Welcome to the Real (art) World! Очаквам МСИ в България да живее и работи така, като че ли се намира в самия център на световната художествена сцена, но следи как се определя съвремието тук; и как художниците го осмислят в работите си; осигурява обмен с подобни институции по света; помага на младите...
Когато през 2004 г. течеше дебатът за МСИ в Букурещ, колегата Дан Пержовски сумира очакванията на младите художници така – в нашата ситуация един МСИ трябва да реши 3 главни проблема на младия художник:
а). достойно място за изложби;
б). достойни средства за производство на нови произведения;
в). помощ за пътувания по света за участия в изложби, образование и т.н.
Ако успее, то тогава ще се радва на уважение и подкрепа както от млади, така и от стари, ако ли не...
Има и още. Например - произведенията на все по-широк кръг от автори от България са станали недостъпни за НХГ (и за в бъдеще за САМСИ), защото са в музеи и колекции в чужбина, защото са изгубени, защото са придобили пазарен еквивалент, а в НХГ няма пари за колекции; или просто защото няма да им ги дадем, докато не докажат, че имат траен и сериозен ангажимент към тези произведения. Какво ще стане в такива случаи, как ще бъдат приобщени обратно сума ти хора, за да може САМСИ да работи на търсеното ниво? Ако се съмнявате какво точно означават тези думи – моля, използвайте Google, нали Интернет е свободно пространство... На английски език... Пуснете за проверка което име на художник, куратор или институция ви харесва от всички онези, които са „замесени‛, или сега тръгват да се замесват със съвременното изкуство в България, и сравнявайте... Сравнете практиката на НХГ от последните 20 години с практиката на СГХГ, на СБХ, на Изкуство днес, на Интерспейс, на ИСИ-София и т.н. - всички тези единици в художествения живот си имат уебсайтове... 8
Като се каже „музей‛, това означава колекция... Как ще стане това, с какви пари, дори не питам по какви критерии? Но ще кажа, че при такъв анонс очаквам национално отговорно отношение към най-съществените примери за съвременно изкуство, създадени от водещите художници... Например онези, дето бяха в Експорт-Импорт и дето г-н Данаилов тогава каза, че не стават за музей... И друго – какво все пак ще стане с отдела (бившия музей) за Приложно изкуство към НХГ – не е съвсем редно един музей да се прави за сметка на колекцията и „къщата‛ на друг музей, макар този вече да е бил „понижен‛ в ранг на „отдел‛... Между другото, в колекцията на този отдел (бивш музей) би трябвало да се пази една от първите инсталации в България, работа на Кирил Прашков и покойния вече Злати Велев от съвместната им изложба през 1986 г. Какво ли става с нея? Да не говорим, че ако съвременното изкуство остане като „отдел‛ към НХГ, съвсем ще бъде смешно...
Питам се, ако от новия музей вземат работа на някой от нас, ще я пазят ли? И каква ще е нейната съдба, когато човекът, на който вярвам като директор или куратор, вече не е там на работа? Точно затова дълготрайният ангажимент към един казус и към един вид ценности, свързани със съвременното изкуство, е нещо изключително важно.
Музиката е поръчана (спонсорът, Евровизията, Венеция 2009)
Съмненията идват и от объркването на понятията модерно и съвременно. Г-жа Скарстейн, посланичка на Норвегия, не е длъжна да знае разликата. Но тя със сигурност знае за какво отиват парите на нейните данъкоплатци... Та въпросът е такъв: грантът е насочен към „модерно‛, което значи „наследство‛, или „съвременно‛, за което става дума тука. Аз бих й задал още и въпроса с колко художници в България се е срещала от онези в изложбата Експорт-Импорт от 2003 г.? Мисля си за г-н Гауденц Б. Руф (бивш посланик на Швейцария), който беше на работа тук преди 10 години и започна да действа след 2007 г. със своята награда за съвременно изкуство. Неговият персонален ангажимент постави летвата толкова високо, че много малко посланици могат да я покрият. Аз имам определени очаквания от посланиците, които се замесват със съвременното изкуство в България. Бих могъл да задам на госпожа Скарстейн и по-лесния въпрос кой точно ще представлява Норвегия на Венецианското биенале тази година, с какъв проект, с какви художници, но се опасявам, че нито тя, нито колегите от НХГ биха могли да отговорят ей така, без да направят проверки.9
В случая всички предпочетоха да акцентират вниманието върху това, че Норвегия е спечелила Евровизия, а не върху съществения за съвременното изкуство аспект, което е участието във Венецианското биенале. Човекът от МК дори не знаеше, че то се открива след две седмици, но компетентно заяви, че текат консултации за участието на България...
Модерно и съвременно изкуство са термини от енциклопедии и речници10, а не някаква експертна еквилибристика. При всички случаи смисълът на тези термини трябва да се употребява точно и отговорно от всеки зам. директор на НХГ. И когато това не става, се пораждат нови съмнения и въпроси – дали все пак ще пуснат новия музей да се отърси от НХГ; а кой ще го оглави, надявам се, не колега в предпенсионна възраст; и нека има публичен дебат и конкурс по това, а?
Модерно и Съвременно (конкурентите, Мунк, речниците и термините)
Между другото, ако някой се кани през 2011 г. да открива музей на съвременно изкуство в София с изложба на Едвард Мунк (Edvard Munch, 1863–1944)11, най-известният художник на Норвегия за всички времена, нека да премисли отново, а? Чудесен автор и чудесна изложба би била, ама не на това място, нали? Може би в НХГ или в НГЧИ... Но в музей на съвременно изкуство това би било подигравка към художествената сцена тук и повод за нови, още по-тежки съмнения...
Като се има предвид, че: а). Едвард Мунк е роден през 1863 г. – тогава, когато България все още се бори за църковна независимост; б). най-известната му картина „Викът‛ е от 1893 г. - тогава, когато България се движи между Съединението и Независимостта; и в). умира на 80-годишна възраст, само няколко месеца преди 9 септември 1944 г. - то предполагам, ще бъде въпрос на „чиста случайност‛ този велик колега да бъде сметнат от медиите и публиката за съвременен художник.
Но за да не си кажете, че злобея без основание, ще предложа през 2011 г. художествените мероприятия, отбелязващи нашата искрена благодарност към Кралство Норвегия за помощта в основаването на САМСИ, да бъдат курирани например така, с жест към професионалните съюзници и конкуренти:
а). Едвард Мунк в НГЧИ;
б). Васил Симитчиев в НХГ, или друг сериозен художник от България, който работи поне в Скандинавия;
в). най-младите и качествени норвежки художници в СГХГ;
г). Елмгрен и Драгсет в САМСИ.
Ако се окаже, че в НХГ са работили добре, може дори да ударим едно рамо, като убедим последните, че въобще си струва да правят нещо в София и то в новия клон на НХГ...12
Кадрите решават всичко (25 художници не стават за музея...)
Обещаха САМСИ да се отдели от НХГ. Ще видим... На този етап мога да кажа само:
а). не очаквам извинение за онези думи от 2003 г., изказани от г-н Данаилов в качеството му на директор на НХГ;
б). но очаквам обяснение как така онзи, който има такова мнение за съвременното изкуство, при това във връзка с музейния дебат, се стяга да прави музей... твърде интересно...
А в Норвегия дали са чели тези думи, като са гледали конкурсния проект? А дали този проект ще бъде представен някога на обществеността тук във вида, в който е бил подаден? Сега, като препрочитам отново скандалния пасаж от дебата в Експорт-Импорт през 2003 г.– май става дума само за някои произведения, кои ли ще са те... интересно...? Ако са случайно изпуснати думи – да стане ясно, че е така. Ако ли не – обяснете новото във вашия поглед към съвременното изкуство.
Кредит на доверие за музей на вересия (НХГ влиза в изпитателен срок, сравнение и мониторинг под лупа, дайте ни основание да ви дадем подкрепа)
Не съм срещу тази инициатива, тъкмо напротив; не бих си губил времето с безнадеждни проектоносители в тази сфера! Но искам да знам - ще продължава ли НХГ да рита топката или в друго първенство, или в някаква друга игра?
Всеки път, като става дума за съвременно изкуство в качествените му критерии и международна система на функциониране, имам усещането, че от НХГ идва изказване от типа: „Какво ми говорите за Манчестър Юнайтед, ние в Миньор Перник знаем да ритаме топка...‛
1. Много моля уважаваните футболисти от Миньор Перник и Манчестър Юнайтед за извинение, че ги използвам като координатна система за сравнение! Знам, че сте посветени на работата си професионалисти, които знаят много добре какво правят, къде и защо го правят и т.н.! Бих искал и в съвременното изкуство, поне в България, един ден да сме също така наясно по критериите и приоритетите в нашата професия както сте вие във вашата! ...и Слава Богу, че финалът на Шампионската лига бе на 27.05.2009, иначе щяха да ме разнасят и за това... За да не става объркване – когато казвам Манчестър Юнайтед, аз говоря и за Барса, то нали и там преди време риташе едно наше момче...
2. Примери за спешно належащо "влизане в час" – НМБИИ е националистическо название с расистки привкус, което никой не иска да използва; НГЧИ е просто смехотворно недоразумение, оксиморон; кой ли ги измисля тези названия? Знам, че не са служителите в тези институции... И вижте сега, уважаеми дами и господа от Министерство на културата – в английския раздел на сайта на министерството ви пише така: ‛Museums, Art Galleries and Depictive Arts‛ Directorate‛... Дума ‛depictive‛ на английски език има, но никой никога никъде по света не би се сетил да я използва като превод на думата „изобразително‛... Обещавам, че ако я смените до 4-5 дни с думата ‛Visual‛, или поне ‛Plastic‛, мнението ми за вашата служба ще се повиши значително... http://mc.government.bg/page.php?p=288&s=315&sp=388&t=0&z=0
3. През 1994 г. публикувах текст за музея за съвременно изкуство на страниците на в-к „Култура‛. В тогавашния пълен дефицит смятах, че художникът трябва да се спасява сам в „музея‛ на личния си архив. В този като че ли първи (за България) текст в жанра писах, че музеят е „хладилник‛, който „замразява‛ произведението. По-късно промених мнението си – музеят за изкуство може да бъде много живо място, зависи как се прави. Вж. Лъчезар Бояджиев. „Музеят за съвременно изкуство като убежище от Историята‛, в. Култура, бр. 5, 1994 г.
4 ...и сега тук като ще ме „хласнат‛ по главата с „оня‛ списък, в който фигурират и моето име, и това на Недко, на Емо, на Нина и Вальо, на Милко, на Калин, Правдо и Кирил...и т.н. художници, които са правили някога нещо в НХГ – ще ме разбият! Ще излезе, че НХГ е бастион на съвременното изкуство... От време на време, в резултат не на системно построена и последователно провеждана изложбена политика, а най-често на външен натиск от художниците в НХГ се появява нещо съвременно. Впечатлението ми е, че това става твърде инцидентно.
5. Това е особено болезнено за мен... Когато през м. октомври 2003 г. направих проекта си „Горещ визуален град‛, г-н Данаилов лично ми позволи да монтирам възловата част на проекта върху фасадата на НХГ. Става дума за билборда „Бригадата на Стефан (и неговите зетьове)‛, който се намеси в градското пространство на София по време на местните избори, за да анализира и критикува точно вулгарната неокапиталистическа визуална среда на София. Вярно е, че билбордът бе свален преди уговорената дата, аз пък не платих за наем... Все едно – тогава се надявах, че съдействието е по принципни съображения и солидарност с критическия патос на проекта. Като виждам сега проекта за архитектурата на САМСИ и този статив, започвам да се съмнявам, че е било от „не май къде‛.
http://ica.cult.bg/ata-page.php?idd=26
http://www.ica-sofia.org/?id=2&lan=EN&cat_id=6
http://www.projekt-relations.de/en/get/pressematerial/visual_seminar.php?menuopen=3&lang=en
6. http://sghg.bg/newsite/index.php?module=exhibitions&lg=bg&show=past&year=2003#top
7. http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibit_export-import-bg_dis.html Става дума за последното включване в дебата на г-н Данаилов:
„Аз май ще ви досадя, но все пак да кажа това, което подхвърли Недко Солаков одеве, когато говореше за младите художници. Боже опази от художници, които мечтаят да влязат в музей, особено съвременни. Ако това е целта на завършващите Академията - много зле. С което искам да подскажа нещо друго, което ми се струва много важно. Музейната институция е нещо, което почива на традицията и едно от нещата, които бяха подхвърлени тук, всъщност ни връща към старата функция на музея – събира, документира, запазва нещо, което в бъдещите поколения ще послужи евентуално за ... от национална гордост до някакви чисто научни изследвания, запазване на историята и пр.
Но аз не съм сигурен, че съвременното изкуство и това, което се прави в момента като съвременно изкуство, особено в авангардните му форми, може да се покрие с тази функция. Тук има много сериозно разминаване. Функциите на съвременното изкуство са в голямата си част много ефимерна и те приключват с някакво количество време, след което самото произведение, ако мога да кажа така, самото произведение също приключва и то просто изчезва. Как ще ги запазим тези функции и въобще трябва ли да бъдат запазени – това е единият генерален въпрос. Вторият генерален въпрос е – като ги запазим, какво от туй? И третото, аз все пак като представител на една институция искам да попитам кой може да ме принуди аз да купя някоя работа, защото тя е съвременна. Откъде накъде? Аз например не виждам такъв субект. (реакции) Следователно става въпрос за нещо друго. Въобще трябва ли да се насочваме натам. Защото в крайна сметка музеите, които бяха цитирани тук са музеи – те музеифицират някакви художествени произведения. И това е основният проблем. Съжалявам, че така може би звучи радикално, но част от нещата просто не ги виждам в съвременен музей и самият музей в днешните си функции не е способен да ги ‛глътне‛ като състояние. Това е, което искам аз да кажа.‛
8
СГХГ http://sghg.bg/newsite/index.php?lg=bg
НХГ http://www.nationalartgallerybg.org/
СБХ http://www.sbhart.com/index-bg.html
Изкуство днес – Пловдив http://www.arttoday.org
Интерспейс – София http://www.i-space.org/
ИСИ – София http://ica-sofia.org
The Gaudenz B. Ruf Award http://www.ruf-award.integra.bg/
SCCA - Sofia между 1994 – 2001
За актуална информация, критика и теория виж например:
e-flux http://www.e-flux.com/journal
Art Forum http://artforum.com/
9. The Collectors
http://www.danish-nordic-pavilions.com/
http://www.danish-nordic-pavilions.com/_picsARTIST/_COMMON/DANISH-NORDIC-PAVILIONS-PR-MARCH09.pdf
10. ...надникнете в Уикипедия, ако нямате време да четете книжки.
http://en.wikipedia.org/wiki/Modern_art
http://en.wikipedia.org/wiki/Contemporary_art
11. http://en.wikipedia.org/wiki/Edvard_Munch
12. Michael Elmgreen (р. 1961 г. в Копенхаген, Дания) и Ingar Dragset (р. 1968 г. в Трондхайм, Норвегия) работят заедно от 1995 г. и са един от най-прочутите художници от Скандинавия днес.
http://www.klosterfelde.de/sites/artists/elm-drag/ar_f.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Elmgreen_and_Dragset
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
